Малките камъчета и големите камъни

aДвама души дошли при един голям познавач на Тора и помолили да им обясни разликата между доброто и злото. Единият от тях се смятал за голям грешник, защото като млад при скарване с близък приятел, разгневен, го ударил с тежка сопа и го убил. От този ден съвестта не спирала да го мъчи.
Вторият човек никога не бил извършвал грях и поне в собствените си очи бил чист и невинен.
Като изслушал и двамата, ученият мъж ги помолил да разкажат за себе си: какво са правили в миналото, как са си изкарвали хляба и т.н.
Първият не издържал и се разплакал. През сълзи той разказал как е убил най-добрия си приятел. Не, не се надявал той на прошка нито на земята, нито на небето. Вторият заявил, че не помни да е извършил никакви грешки, а и да е имал някакви дребни грехове, те отдавна са се изтрили от паметта му.
Тогава ученият талмудист казал на първия:
– Иди, сине мой, в полето оттатък пътя, вземи най-големия камък, който намериш, и ми го донеси. А ти обърнал се той към втория, който смятал, че животът му е безупречен, – иди на същото поле и ми донеси много малки камъчета, най-малките, които опееш да намериш, но повече. Колкото успееш да събере и в ръце.
И двамата отишли да изпълнят заръката.
Когато се върнали, равинът погледнал камъните и казал:
-А сега чуйте какво да правите – нататък. Вземете тези камъни и ги отнесете точно на тези места, от които сте ги взели. После се върнете при мен.
Двамата отново се хванали на работа. Първият, който донесъл на равина голям камък, с лекота намерил мястото, откъдето го взел, и го сложи обратно.
А вторият не можел да си спомни откъде е взел малките камъчета. Така и се върнал при мъдреца, без да е изпълнил поръчението. Тогава равинът казал:
– Човешките постъпки са подобни на тези камъни. Ти – казал той на първия – лесно си спомни откъде си взел големия камък и за теб не представляваше трудност да го сложиш на мястото му. А ти – обьрнал се той към втория – не успя да направиш това, защото местата, от които си взел камъчетата, са твърде много. Няма как да ги запомниш всичките.
Равинът се надигнал.
– Благословен да е човекът, чиято съвест му тежи като голям камък. От неговата душа е по-лесно да се свали грехът и тя да се разтвори за разкаяние – обяснил той.
А на самодоволния себелюбец, който не смятал, че е извършил какъвто и да е грях, казал:
– Но тежко на този, който не обръща внимание на малките грешки. Като не ги забелязва той няма да поиска и прошка. Докато дори най-големият грешник със своето разкаяние си помага да стане по-добър и по-чист.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.