тдавна, много отдавна един млад селишки вожд имал жена, която силно обичал: един летен ден, когато навлезли навътре в гората от червени кедри, тя му казала:
— Днес ще се роди нашето дете.
Младият вожд много се зарадвал. После, според обичая сред хората им, двамата отишли да поплуват, за да се пречистят. Дълго плували заедно. След известно време излезли на брега, там, където сега се намира Стенли парк. Младият вожд повел жена си към близката горичка, където можела да остане сама. Тя му заръчала да дойде на сутринта, за да свари двама. Когато той си тръгнал, жената чула как той се гмурнал тихо във водата като видра и отплувал.
Съдбата взела също участие в живота на тези хора, както често прави днес. Сигали Тайи, Великият дух на индианците от Северозападния бряг, изпратил на този ден четиримата си мъже, посланици и магьосници, с определена мисия. Голямото им кану приближавало самотния плувец. Виделия младия вожд и завикали незабавно да се отстрани от пътя им. Знаели, че ако едно от веслата им или тяхното кану докосне човешко същество, или те ще загубят силата си, или човекът ще загине.
Младият мъж отказал да промени посоката си и продължил да плува право срещу огромната лодка. Не искал да се отклони, макар и да знаел, че четиримата били могъщи шамани. С мисълта за сина, който щял да му се роди, младежът чувствувал, че този ден е негов и никаква магия не би могла да му навреди. Искал и синът му да знае, че бащата не се бои от нищо.
Четиримата повели разговор. Били учудени и раздразнени от глупавата постъпка на младия вожд. И въпреки това се възхитили от смелостта му. Решили да му окажат специална почит: той, жена му и детето му да живеят винаги заедно като символ на силата на Сигали Тайи. Направили това, като превърнали младия мъж и семейството му в скали, които стоят там и до ден днешен. Скалата, известна под името Сийуош рок, се издига над водата на западния край на Стенли парк; а жената и синът са двете скали, едната по-голяма, а другата по-малка, които се намират в близката гора.