ЛОШАТА КАТЕРИЧКА

Елин Пелин

Дълбоко в една гъста гора имаше малка хубава полянка. От сутрин до вечер слънцето я обливаше с лъчите си. Сред полянката имаше изворче. В това закътано място, отдалечено от света, дето рядко стъпваше човешки крак, цареше спокойствие, тишина и безопасност. Тук идеше зайчето да си играе на слънце и нищо не го плашеше. Тук идеха сърните да пият вода от изворчето. По високите дървета наоколо мътеха гургулиците и тяхното живо гугукане развеселяваше и ободряваше горската самота.
През есента отнякъде пристигна тук една пъргава катеричка. Това място много й хареса. На едно старо дърво високо в клоните имаше малка хралупа.
„ Виж, тук мога да си устроя жилище за през зимата” – помисли тя.
Но хралупата бе плитка и когато катеричката влезе вътре, главата й остана отвън.Трябва да се изработи – каза тя, – трябва да се издълбае по-дълбоко.

И катеричката отиде при кълвача, който чукаше от сутрин до вечер по дърветата и ги чистеше от разни насекоми.

Слушай, господин кълвачо – рече катеричката. – Ти си добър майстор, имаш остра човка и правиш хубави дупки по дърветата – можеш ли да ми издълбаеш една къщичка на онова дърво там?

Мога – отвърна кълвачът. – Но какво ще ми платиш?

Ще ти посоча едно дърво, под кората на което има всевъзможни насекоми – там можеш цяла година да се храниш.

Добре – каза кълвачът и се зае да дълбае хралупата, която катеричката си беше избрала.

Той не се бави много. Неговата остра човка заработи усилено и ударите й цял ден се чуваха надалече в гората.Работлив кълвач – каза една мишка на съседката си. – Никога не го мързи, чука ли чука.

Прави ми къща – каза катеричката, която дочу тоя разговор. – Наближава зима, трябва да се мисли за зимовище.

– Да, катеричка, и ние сме се загрижили за зимата. Събираме лешници, но няма де да ги туряме. Вчера направих дупка в земята, но мина мечката и стъпи на нея, разтури я. Остави друго, ами едва сполучих да изляза, щях да се задуша.

Мене на високо от нищо не ме е страх – каза катеричката.

Добре си ти, катеричке.

Аз мога и под наем да давам – рече важно катеричката. – До мойта хралупа има още една, по-малка наистина, но за една мишка става.

Да, но ти си скъперница – каза мишката. – Кой знае какъв наем ще искаш.

Не искам много – рече катеричката. – Виждаш ли там ония четири стъпки на поляната. Това са стъпките на елена. Ще ми ги напълниш с лешници и толкова. Повече няма да ти искам.
Отърча мишката при стъпките на елена, погледна ги, не й се видяха дълбоки, лесно би ги напълнила.

Добре, катеричке, съгласна съм – каза тя като се върна.

Тогава ще кажа на кълвача да приготви квартирата ти – рече катеричката и заскача по дървото.

Кълвачът току-що свършваше хралупата на катеричката. Влезе господарката вътре и потъна като в кладенец – широко, удобно, славно.Благодаря ти, майсторе – завика катеричката. – Приготви моля ти се , и тази съседна дупка. Приготви я колкото за една мишка.
Кълвачът се съгласи и какъвто беше работлив,още до вечерта приготви квартирата за мищката. Прегледа я мишката, хареса я. И почна тя да пълни еленовите стъпки с лешници, за да си плати наема. Цял ден ходи из лешниковата гора да събира капналия плод. Носи и брои: една стъпка, две стъпки, три стъпки.
А катеричката, лукавата, тича, когато мишката е на работа, събере лешниците от едната стъпка, занесе ги в жилището си и ги трупа на купчец.
Връща се мишката, брои, брои, все не й достига една стъпка.
Съгледа това нещо майсторът кълвач и не му хареса постъпката на катеричката. Отиде той при нея и каза:

Катеричке, опашката ти е рошава, но душата ти е лошава. Ти крадеш труда на мишката. Не правиш добре.

Ти, майсторе, в чужди работи не се бъркай! – рече катеричката с явно недоволство.

Не! Не мога да търпя неправда! – каза с възмущение кълвачът. – Аз съм работник. Живея с труда си и почитам труда на другите. Възмущавам се от твоята постъпка и ще ти дам да разбереш.

– Махай се оттук, омразен чука! Махай се, да те не гледат очите ли. Ако те пипна, главата ти ще откъсна.
Кълвачът отлетя възмутен.

На другия ден, когато катеричката излезе да краде пак лешниците на мишката, той отиде при нейната хралупа, удари жилището няколко пъти с яката си човка и го продъни цялото. Крадените лешници се разсипаха на земята. А на мястото постави надпис: „Който прави зло на другите, зло и него постига!”

Илюстрации от Никифор Русков

Previous ДИВИТЕ ЛЕБЕДИ

Check Also

ЗАЙО БАЙО – ДЕТЕКТИВ

  ЗАЙО БАЙО – ДЕТЕКТИВ /ПИЕСА/ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:   Зайо Байо Гаргата Марга Румен Злати …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Exit mobile version