Site icon www.prikazki.com

Липса на състрадание

Живяла в Китай стара жена, която повече от двадесет години хранила един монах. Като му построила неголяма колиба, тя издържала монаха, докато той медитирал. Накрая се запитала какви успехи е постигнал той за толкова време.
За да изясни това, тя си подсигурила помощта на младо момиче – богато, надарено със страст. "Иди и го прегърни – казала тя, – а след това изведнъж го попитай: "И сега какво?"
Момичето отишло при монаха, без особени затруднения се гушнало в него и го попитало какво смята да прави.
– Старото дърво расте само през зимата на студена скала, – поетично отговорил монахът. – Тук никъде няма топлина.
Момичето се върнало и разказало какво е чуло.
– Като си помисли човек, че двадесет години съм хранила този човек! – възкликнала старицата. – Той не е проявил внимание към твоята потребност, нито намерение да ти обясни твоето състояние. Той не е длъжен да отговори на страстта, но най-малкото е длъжен да изрази поне някакво съчувствие.
И тя, без да се бави, отишла при колибата на монаха и я изгорила.

Exit mobile version