Живели в едно село лентяй и незаконороден. Трудно им било сред връстниците им и изобщо сред хората, които ги познавали. Всички издевателствали над тях, обиждали ги и просто не им давали да живеят спокойно. И ето че веднъж незаконороденият предложил на лентяя да заминат някъде, където никой не ги познава. Помислили те, помислили и рушили да отидат в друго село, по-далече от това, в което са израснали. Речено – сторено. Минало известно време. Незаконороденият станал уважаван човек на новото място, тъй като се трудил, без да подгъва крак, бил добър и отзивчив човек. Лентяят пак станал бяла врана и всички, които не ги домързявало, му се подигравали, както в предишното село.
