В древни времена, когато славянските племена живели тук, земята била покрита с вековни гори. През тях течали спокойни, големи реки. След зимата, когато ледовете, погалени от южняка, с трясък отминавали и пролетните дъждове окъпвали земята, праславянските моми излизали край реката, нагиздени със сватбени премени, и заигравали своя прощален момински танц. Те пеели и славели добрата закрилница на семейството – славянската богиня Лада. Своите благословии отпращали по голямата река с пъстри венчета. Докато плували венците по реката, момите правели последния поклон пред младостта и моминството. Тогава като подгонен вихър пристигали на вихрените си коне момците на друго славянско племе. Те заигравали с възторг пред моминската хубост. А после всеки избирал своята невеста. Обичаят е останал и до днес както у нас, така и у всички славянски народи. Лазаровден е празник на младостта…
