Дълго молил той шейха и накрая онзи казал: "Иди на пазара в съседното селище и намери там човека, който търгува със семена. От всяко чувалче вземи по една щипка и когато събереш много, хвърли ги всичките обратно на сергията му. И виж какво ще стане."
Човекът веднага отишъл на пазара и с любопитство започнал да търси търговеца на семена. Накрая намерил, когото търсил. Пред него стоял най-обикновен човек на средна възраст, в обикновени дрехи и без никакви външни признаци на святост. Тогава любопитният направил така, както му заръчал шейха: като събрал семена казал, че е размислил да ги купува и ги хвърлил обратно на сергията, но така, че те напълно се размесили. Продавачът го погледнал, усмихнал се и започнал бавно да разделя семената, поставяйки всяко в неговото чувалче. Какво да каже? Странникът се оттеглил в дълбоко смущение.
Съдбата се разпоредила така, че той повече от четиридесет години не видял нито шейха на гробницата, нито кутба. И ето че веднъж се оказал по тези места. Шейхът, вече възрастен, побелял старец, го приветствал. Те седнали под черницата на чаша зелен чай и започнали да си припомнят миналото, спомнили си и за кутба. Тогава изведнъж шейхът се оживил и казал: "Искаш ли да видиш кутб на настоящото време?" "Разбира се, че искам", – отговорил странникът. "Тогава иди на пазара, намери месаря и го помоли да ти отреже от различни меса, а след тава ги хвърли обратно на сергията. И внимателно гледай какво ще стане."
Всичко било изпълнено точно, но този месар, як здра¬веняк с изскочили от орбитите очи, се втурнал през сергията с брадва в ръка и се нахвърлил на стареца. Минувачите едва успели да го спасят от неминуема гибел. Той се върнал в гробницата целия раздърпан и попитал шейха какво било това? Шейхът отговорил: "Ти видя кутба на настоящето."