Загребал с веслата си до мястото, където подножието на висока планина се губело под водата на края на океана. Пуснал тежката си котва до кануто. Не знаел, че котвата му паднала с трясък върху покрива на къщата на един кит-убиец, най-могъщия от всички океански същества. Когато китът чул шума на покрива си, излязъл да види какво се е случило. Хванал въжето на котвата и притеглил кануто с рибаря в дома си.
Рибарят се изплашил. Помислил, че ще го убият или ще го направят роб. Но не станало тъй. Китът-убиец искал индианците да го използват като тотемен кръст, за да украсят къщите си, и затова посрещнал рибаря като уважаван гост. Много луни наред китът-убиец учил рибаря да рисува и оцветява фигурите на кита. Показал му как се танцува китовият танц и как се правят маските и накитите за глава на китовете. Когато човекът усвоил всичко това, китът го поставил в кануто и го отвел до повърхността на водата.
Рибарят останал с впечатление, че не се е забавил повече от една луна, когато изведнъж забелязал къщата си. Била почти разрушена от океана. Бил останал само скелетът й, покрит с водорасли. Построил си рибарят нова къща и отпред нарисувал кит. После нарисувал кит и върху една постилка за танци; дори измайсторил маска за танци във формата на кит-убиец. Забил тогава барабана и поканил хората от селото. За тяхно учудване изиграл пред тях китовия танц.
От тази вечер нататък той и неговите потомци приели знака на кита-убиец, който поставяли на фасадите на къщите си и по тотемните стълбове.
Кръст от океана
