Отдавна в едно езеро живяла костенурка. В края на лятото езерото пресъхнало и това й причинило огромни страдания. Двойка гъски, които прелитали над езерото, като видели бедната костенурка, почувствали към нея висше състрадание. Те решили да я пренесат в друг водоем. Гъските хванали двата края на една дълга пръчка, а костенурката я захапала в средата. Преди полета гъските предупредили костенурката да мълчи, докато не се спуснат на вода, иначе тя може да падне на земята и да умножи страданията си. Когато гъските прелитали над едно село, ги видели децата. – Вижте, вижте, две гъски носят костенурка – развикали се те и започнали да приканват и другите да погледнат. Костенурката не издържала и извикала: – Не гъските се досетиха да ме носят така, аз ги научих. Така тя изпуснала пръчката и паднала на земята. Децата хванали костенурката и започнали да я мъчат.
