Славеите запели от радост, мечките заревали, щъркелите затракали с клюнове, котките замяукали. Всеки се веселял със свой глас и се вдигнала олелия до Бога.
Мишката много не разбирала от песни и веселби, пък и кой щял да й чуе гласеца в тази врява. Тя слязла в трюма на кораба и от скука започнала да гризе ръба на една дъска. Гризала, дълбала, гризала, дълбала – и след няколко часа изведнъж силна струя вода бликнала в кораба. Той започнал бързо да се пълни и да потъва.
Свети Никола се уплашил, уплашили се и животните. Започнали да тичат насам-натам, много от тях не знаели да плуват – ще се издавят. Тогава змията допълзяла при светеца и рекла:
– Дядо Никола, аз ще запуша дупката да не влиза вода в кораба, ако ми дадеш няколко от онези славеи, които пеят така хубаво.
Свети Никола в страха си не разбрал добре какво му иска змията и казал:
– Давам ти ги всичките, само ни спаси.
Змията веднага се спуснала в трюма, отишла при дупката, завряла си опашката и спряла водата.
– Дядо Никола, удари сега и ми отсечи опашката, докъдето е влязла в дупката.
Свети Никола замахнал с тоягата си, ударил змията по опашката и я прекъснал. Корабът бил спасен, а змията се увила около тоягата на светеца. Като минала опасността, той попитал ядосано:
– Сега да ми кажете, кой направи тази беля? Кой искаше да ни издави всички в морето?
Мишката нямало накъде, било я срам да излъже, току излязла и застанала пред свети Никола.
– Дядо, аз направих това, ама без да искам.
– Как да не си искала, като си оставила дружината, и си се завряла в тъмното да прогризеш дупка в дъската. Ти знаеш ли, че поради това сега всички те намразиха.
Мишката се засрамила и избягала да се скрие в най-тъмния ъгъл на трюма. Свети Никола казал на змията:
– Иди я хвани! Вместо славеите, на теб ти давам мишките. Додето свят светува да ги гониш и да ги ловиш.
Змията се спуснала да търси мишката.
Корабът на св. Никола
