От Лапландия по сняг
впряг еленов тръгна пак.
Над земята ще лети,
сто села ще посети.
Сред обилен снегопад
няма да подмине град.
Дядо Коледа е там,
приближава се насам.
Чувам някъде се шушне:
– Търси той деца послушни
и подаръци им дава
за награда и забава.
– Знам ли, – мисля с малко страх
аз дали послушен бях?!
Три писма му писах вече,
искам пухкавото мече
от отсрещната витрина
дар за новата година.
Но ще дойде ли по план
днес подаръкът желан
ако дядото пристига
при добрите дечурлига?!
– Е, детенце! – той ми каза
още щом ме забеляза –
Стаята си ти подреждаш,
книжки всеки ден разглеждаш
и по нещо научаваш.
Мил си, дружелюбен, смел,
в разни дейности умел
и старателен, и весел…,
а защо си нос провесил?
Ето, аз ти нося вече
твоето желано мече.
