ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН
Имаше едно време една необикновена кокошка, която всеки ден снасяше в един ъгъл на кокошарника по едно златно яйце, което блестеше като слънце.
Стопанинът на кокошката, един стар скъперник, всеки ден проверяваше теглото на яйцата. Той все се оплакваше, че не били по-големи, и въздишаше:
- Ех, да имах смелостта да тегля ножа на кокошката си! В тялото й сигурно ще намеря някое голямо съкровище и ще стана най-богатият между хората.
След като се колеба известно време, най-сетне се реши: закла я и можете да си представите колко поразен остана, когато видя, че вътрешността на кокошката със златните яйца по нищо не се различаваше от тая на обикновените кокошки!
Той започна да скубе косите си и да плаче, ала всичко беше напразно. Скъперникът загуби наведнъж и яйцата, и кокошката.
Който иска много, остава с празни ръце.
