Кой каквото прави – на себе си го прави


народна

Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал:
– Кой каквото прави – на себе си го прави!

Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила:
– Знам, че туй, дето го приказваш – за моя мъж го приказваш, но ще те науча аз тебе, когато
минеш втори път.
И като запретнала ръкави, чорбаджийката замесила една питка и преди да я метне – сложила
отрова в тестото.

Подир пладне слепецът пак минал край чорбаджийската къща.
Щом го зърнала, чорбаджийката викнала от прозореца:
– Хей, дядо, я ела насам!
И му подала питката.
– Земи я – рекла, – топла е. Замесила съм я, да ти се отплатя за мъдрите думи.
Старецът промълвил едно благодаря, поел питката, пуснал я в торбичката си и си тръгнал.
Излезнал от селото. Поел по широкия път. Късно вечерта някъде по къра го срещнал чорбаджийския син,
яхнал на кон. Той слизал от планината, където били бащините му кошари.

– Хей, дядо – поспрял коня си чорбаджийският син, – ти като ходиш по просия, не може да
не носиш хляб в торбата си. Дай ми да хапна, защото ми се вие свят от глад. Горе, в планината,
нашите нагъват просеник, а пък аз не мога да го ям.
– Да ти дам, сине – рекъл старецът и извадил питката от торбата. – Отчупи си половината.
Одеве ми я даде една добра жена.
Чорбаджийският син грабнал питката и извикал:
– Цялата, цялата я дай! А ти ще си изпросиш друга – нали нямаш друга работа.
И като захапал питката, месена от майчината му ръка, той бутнал коня и отминал.

Додето стигне у дома си, лакомият мамин син почнал да се превива от болки. Щом влязъл,
той се тръшнал в леглото и изпъшкал:
– Майко, умирам.
Майката се смаяла и слисала. Най-сетне й дошло на ум, че може да е отровен, и го попитала какво е ял.
– Нищо – отвърнал болният, – само една питка изядох. Друго не съм слагал в устата си.
– Кой ти я даде?
– Един просяк. Срещнах го по пътя, поисках му хляб и той ми даде питката.
Като чула тия думи, майката пропищяла:
– Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави – на себе си го прави,
вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой да слуша!
И захванала да си удря главата с два юмрука.

Check Also

ЛЕСНО ЛИ Е ДА СИ ДЯДО КОЛЕДА?

Юлия Момчилова Вече цяла година джудженцето Джуджи мечтаеше да стане Дядо Коледа. Добре, но още …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.