дворчето на баба Мина
има хубава градина
с най-различни зеленчуци
за любимите й внуци.
Ред с домати, ред със чушки,
по-нататък чашки люшкат
ярко шарени лалета –
на дъгата с цветовете.
А съвсем до магданоза
грее и червена роза.
Нищо че неделя днес е
баба Мина им донесе,
докато е още рано
и водичка от герана –
да не клюмат гладни-жадни
като напече по пладне.
Тъмна кърпа си завърза
и към църквата забърза,
че църковната камбана
бие празнично и кани…
И цветя и зеленчуци
чуха призивните звуци,
но те с корени са всичките,
та не мърдат от лехичките.
Баба Мина щом прибра се,
чу във двора многогласен
шепот със молба към нея –
всички стръкчета копнеят
още в утрините ранни
звън да чуват на камбани.
– Ясно! – каза баба Мина
и веднага посади на
видно място до вратата
ново цвете – непознато.
Непознато, но когато,
след поливане богато,
то разцъфна в багра синя,
ахна цялата градина.
Не една и надалече,
сто камбанки има вече
тука в китната градина
на добрата баба Мина.
Някакво вълшебство стана
и църковната камбана
във неделя щом забие,
ясно чуваме и ние
заедно с цветята всичките,
зеленчуците, тревичките
как камбанките на двора
звънват – сякаш ни говорят…
На Коцето Еленков