Site icon www.prikazki.com

Златното птиче


народна

Имало едно време един цар. В градината му расла една златна ябълка.
Всеки ден по пладне дървото пускало цвят, вечер връзвало плод, а през нощта плодовете узрявали,
но някой идвал и ги обирал. Всяка сутрин царят отивал в градината и не намирал ни една ябълка.
Той имал трима синове. Веднъж им рекъл:

Наел се най-големият брат. Отишъл вечерта в градината, взел един лък със стрели и седнал под ябълката.
Чакал, чакал, станало полунощ – никой не дошъл. Унесла го дрямка и той полегнал уж на шега,
но заспал дълбоко и се събудил чак на сутринта. Като станал, погледнал за ябълките: нямало ни една.
Отишъл при баща си.

Тогава царят повикал втория си син.

Отишъл вторият син под ябълката – да пази. Сновал из градината докъм полунощ, ходил насам-натам,
уморил се и седнал под дървото. Налегнала го дрямка, търкулнал се и заспал. Когато се събудил на
сутринта, ябълките били обрани до една. Повикал го царят и го запитал опазил ли е ябълката.

Вечерта най-малкият брат взел лъка със стрелите и отишъл в градината. За да не заспи,
той си порязал малкия пръст и го вързал със сол – да го боли. Посред нощ се задала една птица с
огнени пера: като слънце светела. Тя кацнала право на най-големия клон и почнала да яде ябълките.
Момъкът се прицелил с лъка и пуснал една стрела. Птицата хвръкнала и от нея паднало едно перо:
само това откъснала стрелата. Момъкът взел огненото перо и го занесъл на царя. Като го внесъл в стаята,
цялата стая светнала от него.

Тримата братя се стегнали за път, простили се с всички в двореца и тръгнали, но и те не знаели
накъде отиват. Като вървели по пътя, двамата по-големи братя почнали да се карат на по-малкия,
че той бил станал причина да ги прати баща им да търсят златната птица.

Момъкът тръгнал по пътя. Вървял, що вървял, стигнал до един кръстопът. През това време
братята му се били скарали и се разделили; единият бил тръгнал наляво, а другият надясно;
момъкът поел третия път. Като повървял малко, старецът го настигнал и продължили заедно.
Тъй вървели до вечерта. Когато се мръкнало, старецът рекъл:

Затворили странноприемницата, качили се на колесницата и тръгнали. Отишли при втория си брат.
Момъкът и на него разказал всичко.

Разменили си дрехите. Козарят си отишъл с козите по гората, а царският син се запътил към града.
От всичко, което бил придобил, му останал само пръстенът и трите лешникови черупки с дрехите на
царкинята.
Момъкът отишъл в двореца и се примолил да му дадат някаква работа. Никой не го познал.
Пратили го в готварницата. Там се готвело за сватбата – пекли се овни, агнета, пуйки, гъски; месели
се млинове, погачи; варяло се сладко. Имало работа за мнозина. След два дена щяла да бъде сватбата
на царските синове. Срещу готварницата бил дворецът: прозорците на стаята, в която живеела царкинята,
гледали към готварницата. Когато привечер царският син видял, че на прозореца се показала годеницата
му, той извадил пръстена, сложил го на пръста си и го обърнал към прозорците. Елмазите на пръстена
светнали като звезди. Момата се загледала към готварницата и видяла годеника си, но не рекла никому
нищо. Тя разбрала, че момъкът се крие и решила колкото се може по-дълго да отлага сватбата.
А най-големият брат всеки ден идвал при нея и настоявал по-скоро да стане сватбата, че инак ще я убие.
Когато дошъл уреченият ден, той пак влязъл при нея и я заплашил. А тя рекла, че иска да каже две-три
думи на царя. Съобщили на царя, че момата желае да му каже нещо. Той сам дошъл в стаята й, където
бил и сина му.

Вечерта шивачът приготвил на момъка богата вечеря в работилницата и го чакал да дойде и да започне
дрехите. Онзи дошъл. Пак се заключил, нахранил се, цяла нощ чупил и ял лешници, а на сутринта дал
на шивача втория лешник с дрехи. Отнесъл шивачът лешника в двореца и го дал на царя, а той го дал
на царкинята.

Като слушали тая приказка, двамата братя треперели от страх. А царят разбрал всичко.

Дошъл козарят и разказал всичко. Дошла и царкинята, тя също разказала със сълзи на очи всичко,
което знаела. Тогава бащата заповядал да прогонят от царството двамата му синове, а най-малкия оженил
за царкинята и му дал царството си.

Exit mobile version