Ето че веднъж му откраднали златните кюлчета. Чо векът се разстроил почти до смърт. Някой, който се случил наблизо, казал:
– Но ти нали пази тези кюлчета тридесет години.
Нима за нищо не похарчи златото си?
-Не!
Тогава събеседникът казал на скъперника:
– Е, след като за нищо не си похарчил своето злато, тогава не се разстройвай. Ще ти донеса няколко тухли.
Ти ги обвий с блестяща хартия, сложи ги там, където беше златото, и се наслаждавай на вида им, все едно че са златни кюлчета. Нима това не е също толкова приятно? Защо се кахъриш толкова?