Веднъж на този цар му дошло наум да построи от скъпоценностите си такъв палат, че да няма друг като него в целия свят. И ето че царят изпратил по всички краища на земята бързоходци да обявят за това негово намерение и да поканят най-добрите майстори.
Майсторите не чакали да ги канят дълго и за няколко години издигнали великолепен дворец. Подът на този дворец бил мраморен, стените — сребърни, таванът — златен, а по ъглите блестели нанизани брилянти, елмази, бисери и други скъпоценни камъни.
По случай завършването на този дворец царят устроил разкошен пир и поканил на него всички старци от страната си. След гощавката той попитал:
— Сега ми кажете: харесва ли ви се моят палат, виждали ли сте някога друг подобен на него?
Всички отговорили в един глас, че царският палат няма никакви недостатъци и че подобен на него те не само не са виждали, но дори и не са чували за такова нещо нито от бащите, нито от дедите си.
Само един старец мълчал. Когато дошло ред и до него, той казал:
— Царю честити, твоят палат е прекрасен, но все пак ще добавя само това, че той има един недостатък и всички го премълчаха.
Думите на стареца учудили всички, а царят останал озадачен. Той политал:
— Какъв недостатък виждаш в него, дядо?
— Той има врати — отвърнал старецът.
Като чули това, всички присъствуващи високо се разсмели.
— Най-напред ме изслушайте, а после се смейте — казал старецът. — Ако палатът нямаше врати, царят вечно щеше да остане в него. Но той ще умре, ще остави тук всички тези богатства и ще излезе от тези врати като най-обикновен простосмъртен, увит в парче плат, в саван. . .
Чул това царят, прехапал устни и се замислил.
Земното богатство си остава тук на Земята
