ПРЕДАНИЯ
Тази легенда е разказана от Кара Али, ром-мюсюлманин от село Севар, община Кубрат на Илия Атанасов. Публикувана е от Елена Марушиакова и Веселин Попов.
Веднъж, навремето, Азрет влязъл в една джамия да се моли, да прави намаз. Добре, ама докато се молел, срещу него изпълзяла една дебела змия, много голяма, ей такава дебела. И както той се кланял, тя се канела да го ухапе. Ама котката на Азрет видяла змията, скочила върху нея, ударила я с нокти и я убила.
Азрет видял всичко това. Разбрал, че котката му го е спасила от змията и рекъл: „Ти ме отърва, отърва ми живота. Затова ще направя така, че на гърба си да не падаш! Както и да те хвърлят, откъдето и да паднеш, все на краката си ще падаш! Няма да падаш като другите по гърба си!“
Оттогава котката пада само на четири крака, никога на гърба си.