Site icon www.prikazki.com

Жена на прилива и отлива

Индианците от племето хайда разказват, че Жената на прилива
и отлива на Големия пролив винаги била отрупана с работа.
Едно от задълженията й било да следи за приливите и отливите
на Северозападния бряг. Лягала по гръб и вдигала крака или ги спускала. Когато краката й били горе, водата прииждала и се увивалаа около скалите далече навътре по брега. А когато спускала краката си, водата се оттегляла и океанът вече не заливал бреговете.
Жената на прилива и отлива не само работела с водата денем и нощем, но имала и друга тежка задача. С нея ръцете й били още по-заети от краката. Тя държала всички риби затворени в големи, вълшебни кутии, наредени около просторния й дом. От време на време рибите успявали да избягат от тези кутии и приливът ги пръсвал по брега. Жената на прилива и отлива винаги се ядосвала, докато някоя риба се изплъзнела от кутиите; точно така била обхваната от дива ярост в деня, когато Гарванът Кейка кацнал на брега близо до дома й. Щом Гарванът докоснал земята, той се преобразил така, че крилата му, черните му пера и човка изчезнали и той станал човек. Отишъл до вратата на къщата на Жената на прилива и отлива и надзърнал вътре.
— Къде си бил и какво си правил? — гневно попитала Жената, без да се обърне да види кой е. — Много съм уморен и гладен, о, Жено на приливите и отливите — казал тъжно Гарванът. — Бях на лов за юликан.
— И, разбира се, не си уловил! — изкрещяла тя надменно
— Цялата риба юликан е на сигурно място в моите кутии. Махай се от дома ми и стой навън!
Гарванът още повече се натъжил, излязъл на брега и седнал на голяма канара близо до океана. Загледал как един гларус налапва умрял юликан, преди някакъв жерав наблизо да успее да сграбчи малката рибка. Тъкмо тази рибка станала причина една мисъл да хрумне на Гарвана. Но за да проведе плана си, му трябвала една единствена рибка от тези малки морски създания. Започнал да следи нетърпеливо всяка нова вълна, но на брега не се появявала нито една риба. И за да постигне своето, той предизвикал свада между гларуса и жерава.
— Жеравът твърди, че имаш голяма уста и прекалено често я използваш — казал той на гларуса.
Гларусът се ядосал, но не посмял да се сбие с такава голяма птица като жерава.
Гарванът отишъл при жерава.
— Морският гларус казва да държиш дългия си нос далече от чуждите работи — заявил той.
С висок дрезгав глас жеравът изтичал при гларуса и го ритнал тъй силно по пернатата му опашка, че погълнатата рибка излетяла от устата на гларуса и паднала на брега близко до Гарвана. Преди жеравът да успее да я стигне, Гарванът сграбчил мазната рибка и я разтрил по шапката си. Миризмата на рибката била много остра.
Върнал се Гарванът при къщата на Жената на прилива и отлива и подал глава през вратата. Жената усетила веднага ми ризмата на риба и тутакси се обърнала към Гарвана.
— Откъде взе тая риба? — рязко попитала тя.
Гарванът потупал стомаха си; учтиво се уригнал и лукаво заявил:
— В океана, недалеч от брега, има много, много риба. Много повече, отколкото в твоите вълшебни кутии.
Жената на прилива и отлива се завайкала:
— Тия риби са толкова хлъзгави, че непрекъснато излизат от кутиите ми — високо захленчила тя.
— А ти имаш толкова много работа с приливите и отливите. че ти се чудя как си поела и грижата за рибата — казал Гарванът.
— Дори една такава умна жена като тебе има много повече работа, отколкото могат да вършат неколцина мъже, та макар и само да следят за приливите и отливите. Защо не вземеш да изхвърлиш тази досадна риба в океана?
— Така и ще направя — извикала тя и скочила тъй неочаквано, та едва не прекатурила Гарвана на брега. Той използвал удобния момент и избягал, докато Жената запратила кутиите с рибата навътре в океана.
Ето след тази хитра постъпка на Гарвана оттогава насам индианците намират различни видове риба в океана.

Exit mobile version