www.prikazki.com

Елмазът на кохинор

Веднъж, копаейки своето парче земя, един селянин намерил камъче. То изглеждало много красиво и селянинът си помислил, че може да се хареса на децата му. И те могат да си играят с него. Та нали то е толкова красиво. И занесъл камъчето у дома си.
Децата обаче навсякъде са си деца. Те си играли с камъчето, докато не им омръзнало, след което го оставили на прозореца и забравили за него.
Един монах, странстващ санясин, пресичайки планината, търсел къде да пренощува и селянинът го поканил у дома си.
Монахът приел предложената му от домакина храна, след което си поговорили. Санясинът бил пътешественик и знаел много новини за всичко, което се случвало по света. И някак си между другото казал:
– Какво правиш тук? Знам място, където човек може да намери диаманти направо на брега на реката. И така със съвсем малко усилия можеш да станеш приказно богат. В същото време, обработвайки своята земя с пот на лицето, цял живот ще се трудиш. Защо да си хабиш живота напразно?
На сутринта монахът си тръгнал, но в ума на селянина се зародила надежда, която прераснала в желание, което напълно го обзело. Без да знае коя е тази река, той продал земята си и се впуснал в издирване. На изпроводяк казал на жена си и децата:
– Е, ще трябва да ме чакате най-много пет години и аз ще се Върна богат! Той усърдно се трудил, но и след пет години не намерил това място, където елмазите били толкова много, че добиването им да не представлява трудност. За тези пет години обаче много добре научил какво е това елмаз.
И ето че когато се върнал у дома и приближил къщурката си, не повярвал на очите си – най-големият и рядко срещан елмаз, който човек можел да си представи, лежал, захвърлен и забравен от всички, на перваза на про¬зореца у дома му.
И тогава си спомнил как го намерил.

Exit mobile version