Някога живял един много стар човек. Очите му изтекли, слухът му се притъпил, коленете му треперели. Почти не можел да държи лъжицата в ръцете си по време на хранене и често разливал супа по покривката, а понякога храната изпадала от устата му. Синът му и жена му с отвращение гледали стареца и когато сядали на масата, започнали да го слагат в ъгъла зад печката а храната му сипвали в стара паничка. Оттам той печално гледал масата и очите му се навлажнявали. Веднъж ръцете му така треперели, че не успял да удържи паничката с храна. Тя паднала на пода и се счупила. Младата стопанка започнала да му се кара, но той не обелил и дума, а само тежко въздъхнал. Тогава му купили дървена паница. Сега той трябвало да се храни в нея.
Веднъж, докато родителите седели на масата, в стаята влязъл четиригодишният им син с парче дърво в ръце.
– Какво искаш да направиш? – попитал бащата.
– Дървена хранилка – отговорил младежът. – Когато порасна, мама и тате ще се хранят от нея.
