– Ето ви парите за поправката – казал той и протегнал кесия със злато.
– За какво? – учудил се майсторът. – Аз получих повече от достатъчно!
– Да – потвърдил собственикът. – Но това бяха парите за боядисването на лодката, а тези ти ги плащам за ремонта.
– За такава дреболия? – изумил се лодкарят. – Това не ми отне много време. Даже не бях си и помислил да искам пари за такава дреболия…
– Тази дреболия, както я наричате вие – отговорил собственикът на лодката, – спаси живота на децата ми. Аз бях забравил за дупката, разплатих се с вас и заминах по работа. А децата през това време взели лодката и отплували в морето. Бях отчаян, помислих, че са загинали! Когато децата се върнаха благополучно, се изясни, че дължим тяхното спасение на вас…