В един храм в северна Япония живели заедно двама братя монаси. Големият бил учен, а малкият – глупав и едноок. Веднъж странстващ монах поискал приют, предизвиквайки ги, както се полага, на диспут за тънкостите на учението. Уморен от занятията през деня, големият брат заповядал на малкия да отиде вместо него. "Иди и предложи да дискутирате мълчаливо" – предупредил го той.
Младият монах и странникът влезли в храма и седнали там. Скоро пришелецът станал и влизайки при големия брат, казал:
– Малкият ти брат е невероятен човек, той спечели диспута.
– Разкажи ми как стана това – помолил големият.
– Първо аз вдигнах един пръст – започнал странникът, – представяйки Буда, просветления. Той вдигна нагоре два пръста, обозначавайки Буда и неговото учение. Тогава аз вдигнах три пръста, символизирайки Буда, учението му и неговите последователи, живеещи в хармония. На това той размаха под носа ми свит юмрук, показвайки, че всичко произлиза от едно и също осъзнаване. Затова той ме победи и аз не мога да остана повече тук.
Като казал това, пътникът си тръгнал.
– Къде е той? – попитал малкият брат, втурвайки се в помещението.
– Разбрах, че си го победил.
– Не го победих, но затова пък сега ще го надвия!
– Я ми разкажи за диспута.
Едва ме зърнал, той веднага вдигна един пръст, нагло намеквайки, че имам само едно око. Тъй като е чужд човек, реших да бъда вежлив с него и вдигнах два пръста, поздравявайки го за това, че има две очи. Тогава този безсрамен негодник вдигна три пръста, показвайки, че имаме всичко на всичко три очи за двамата. Тука освирепях и тъкмо щях да го набия, когато той избяга.
Диспут за приют
