След три години един от учениците на Тусуи го намерил сред просяците, живеещи под един мост в Киото. Той веднага започнал да моли Тусуи да го вземе за ученик. "Ако можеш да правиш всичко, което и аз, поне няколко дни, ще те взема" – отговорил Тусуи.
И така, бившият ученик се облякъл като просяк и прекарал деня с Тусуи. На следващия ден един от просяците умрял. В полунощ Тусуи и ученикът измъкнали тялото му и го погребали на склона на планината. След това се върнали под моста. Остатъкът от нощта Тусуи спокойно си хъркал, но ученикът не можел да заспи. На сутринта Тусуи казал: "Днес не е необходимо да се носи храна. Другарят ни е оставил това-онова." Но ученикът не можел да яде нищо.
– Нали ти казах, че ти няма да можеш да живееш като мен – казал Тусуи. – Върви и повече не ме закачай.