ъничката Мима има
своя супичка любима.
Не обича други супи
и направо им се цупи.
Но щастлива е, щом мама
сготви тенджера голяма
супа гъбена, която
с вкус вълшебен е позната.
Тя се прави лесно, ясно –
масълце е нужно прясно,
но преди това да има
гъбки е необходимо…
Супа гъбена щом иска,
Мима стана и туристка.
Подходящо се облече
и не трябваше далече
да отива, че баира
до града им се намира.
С малка кошничка в ръката
тя обиколи гората
с храсталаци и поляни
и получи куп покани
от цветя и от къпини:
„Ей, момиче, откъсни ни!”
Гъбките мълчаха само.
Няма ги.
Едничка няма.
Интересно те къде ли
скриха шапките си бели?
Но при следващата стъпка,
Мима зърна бяла гъбка.
Спусна се натам щастлива,
право през букет коприва
и той парна й крачето.
Мима скокна, след което
все пак гъбката, едничка
сред бодливата тревичка,
в кошничката си постави…
Но каквото и да прави,
колкото и да се вглежда
с неугасваща надежда
да намери гъбка втора,
само капна от умора.
А на всички е известно –
супичка от гъбки лесно
може да направи мама,
гъбки ако има само…
Да, но хитра е за трима
малката гъбарка Мима.
Празна да не си отива,
кошничката си с коприва
тя напълни, след което
дълго я сърбя крачето.
И от този ден тя има
втора супичка любима –
супичката от коприва,
също вкусна, небодлива.