Веднъж Настрадин Ходжа сякъл дърва в гората, а в това време един вълк сдавил магарето му. Когато Ходжа се върнал, вълкът се втурнал да бяга. Някой вдигнал шум: „Стража, дръжте го!“ Ходжа отбелязал: „Ех, защо, човече, безсмислено викаш. Вълкът си е напълнил тумбака и сега му е трудно да се изкачва нагоре по планината. Пожали го!“
