Загребали бързо по посока на гласа. Скоро забелязали едър гмурец, който бавно плувал току пред самите лодки. Решили да последват птицата.
На моменти не можели дори да различат белите очертания на птицата в тъмнината, но непрекъснато дочували подсвирквашите викове. Дълго време се носили след устремената напред птица. На края изплували от мрака на слънчевата светлина извън залива, където били като пленници.
Оттогава насам гмурецът служи за крест на тези тлинкити и техните потомци.