ГАРВАНЪТ И ЛИСИЦАТА

Един гарван, кацнал на едно дърво, стискаше в човката си парче сирене.
Хитрата лисица, привлечена от приятната миризма на сиренето, се спря под дървото и каза на черната птица:
-О, добър ден, мили, благородни гарване! Колко си привлекателен! Но не: привлекателен е малко, ти си очарователен.
Птицата слушаше доволна тия неочаквани похвали. А лисицата продължаваше да преувеличава:
-Приятелю, не лъжа: ако гласът ти е тъй звучен, както са блестящи твоите пера, ти, разбира се, в тази гора си най-достойното за възхищение същество.
Можем да си представим какво ставаше с грозния гарван! Похвалите за него бяха сладки като бонбони.
За да даде възможност на користната си приятелка да чуе гласа му, гарванът отвори човка и … изтърва сиренето.
Лисицата го лапна в миг и след това каза:
-Хвана се на въдицата! Сега запомни, че ласкателят дрънка хубави приказки и сипе похвали само в своя полза.
-Друг път… ще държа хубаво затворена човката си! – измънка засрамен гарванът. – Добър урок ми даде, Кума Лисо, и няма да го забравя.

Check Also

ПОЛСКИЯТ МИШОК И ГРАДСКИЯТ МИШОК

Един ден градският мишок, който беше много изтънчен и любезен, каза на полския мишок:Приятелю, искам …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.