Гарванът и жената-риба

Гарванът-вълшебник огладнял. Той често бивал гладен, тъй като превръщането на едни неща в други изисквало много труд, а легендите на племето хайда разказват, че Гарванът бил може би най-големият гладник от всички, които правели магии. В този ден той решил да излезе със своето кану и да улови малко риба. Навлязъл в океана и уловил голямо количество риба, но щом я хвърлел на дъното на своята лодка, тя изскачала навън. Това ядосано вълшебника, който се надявал, че много скоро ще си похапне до насита. Дошло му на ум нещо и бързо загребал към брега. Намерил едно хвойново дърво и събрал цяла шепа зрънца от смола. На бърза ръка измайсторил от смолата женска фигурка.
— А сега бързо порасни и напълней — заповядал той. Жената го сторила.
Гарванът я взел в кануто. Тя седнала на кърмата, докато той останал в средата на лодката, и започнал да лови риба. Щом улавял някоя риба, хвърлял я зад себе си и казвал на жената да седне върху й, за да не изскочи обратно в океана. Слънцето ярко блестяло в небето, а Гарванът ловял рибата и я хвърлял на своята помощничка, без да се обръща. Единствената му мисъл била да хване колкото може повече риба за кратко време и да се върне на брега.
Жената седяла тъй безшумно, че от време на време Гарванът се провиквал на жаргона на чинуките: „Кла хауя" (Как си?) Отначало тя отговаряла: „Клош!" (Много добре!), но гласът й бил съвсем слаб и сякаш още повече отслабвал. Скоро тя казала само:
"Ох" и след това настъпила тишина. Когато жената престанала да отговаря на въпросите му, Гарванът се обърнал да види какво става. Но нея я нямало. Нямало и никаква риба освен една малка рибка с изпъкнали очи, поради тежестта на жената, коята седяла върху й, и петънце черна хвойнова смола по гръбчето й. Коремчето на рибката било бяло, но Гарванът не искал да хапне риба, по която имало останки от хвойновата жена, и гневно я захвърлил обратно в океана. Днес рибата камбала все още има изпъкнали очи и малко черно петънце от едната страна. Индианците, които си спомнят приключенията на Гарвана, винаги носят по една пръчка, с която урят по главата всяка камбала, когато я изтеглят в кануто.