Вол и мравка

aЕдно време мравката била толкова голяма и силна, че поискала да вземе работата на вола. Искала нея да впрягат в каруцата и да орат с нея.
– Не може ти да храниш човеците – й рекъл волът. – Тази работа Господ е оставил на мене.
– Защо да не мога? – отговорила му мравката. – Теб стопанинът те муши с остена да вървиш и една стъпка не правиш без него, а пък аз всичко ще върша сама.
По онова време всяка животинка била свободна да се доближи при Бога – да му се оплаче или да поиска каквото му е нужно. Затова волът и мравката отишли при него да му се оплачат.
– Господи – рекъл волът, – мравката иска да ми вземе ярема и ралото, които си ми дал, за да храня хората.
Тогава Господ се обърнал към мравката и я попитал:
– Знам, че ти си много работна, но я ми кажи, когато станеш орач, по колко пъти на ден ще позволяваш на хората да ядат. Дали ще можеш да изкарваш хляб за всички?
– На три дни един път ще им давам да ядат – отговорила мравката.
После Господът попитал вола.
– А ти по колко пъти на ден ще позволяваш на хората да ядат?
– По три пъти на ден – отговорил волът. – Господи, аз, макар че стъпвам бавно, ще мога да изхраня всички хора.
Дядо Господ благословил вола, докато свят светува, все той да храни хората, а на мравката рекъл:
– Ти все да работиш и никой да не ти вижда работата.
После, за да потвърди волята си, Господ заповядал на вола да настъпи мравката и копитото му се разцепило на две, а на мравката кръстът изтънял, сякаш е прищипан.
Хората продължили да орат с волове, а мравката изгубила сила¬та си и постепенно станала толкова малка, че може да вдига само по едно пшеничено зърно.

Check Also

ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Имало едно време малко момиченце, което било много красиво. Майка му го обичала от все …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.