— Хайде, братлета, да направим лодка от криле. Ще кацнем в две редици с крилете навътре. А лисан ще помисли, че плава лодка. Така и направили. Накацали в две редици и отпуснали крилете си. В средата се получила лодчица, а от двете страни весла-крилца. Патиците плували, а най-старият паток крещял:
— Едно-две! Едно-две! Гребете по-силно! От старост очите на лисана били отслабнали. Загледал се той към морето и видял: плава лодка, а в лодката седят гребци и задружно размахват веслата. Лисан се спрял и извикал:
— Ей, гребци, приближите се към брега и ме закарайте донякъде!
Нима не виждате кой върви по брега? Ами че това съм аз, господарят на тукашните места! Не виждате ли, че съм уморен?
Патиците доплавали до брега. Лисан скочил право в средата на лодчицата. Седнал, гордо изпъчил гърди, наперчил опашка и зажумял от удоволствие. Лодката бързо се отдалечила от брега. Изведнъж лисан чул гласа на най-стария паток:
— Е, братлета, поплувахме си, а сега хайде да полетим!
Додето се опомни, лисан се намерил във водата. Огледал се, но патиците вече били далеко. Заплувал лисан към брега. Плува и си мисли: „Излъгаха ме патиците, направиха ме за смях пред целия свят."
Тежко било на лисана да плува: мократа му опашка го теглела към дъното. Той рекъл:
— Опашко моя, красота моя, не ме затруднявай, помогни ми да доплувам!
Опашката го насочила към брега.
С мъка се добрал лисан до брега; излязъл на хълмчето и застанал на слънце да се суши. А патиците през това време обиколили цялата тундра и разказали на всички как лисан се къпал в морето.
Озърнал се лисан, а наоколо се събрали разни животни, големи и малки, гледат го и му се смеят:
— Няма ли да ни разкажеш, уважаеми лисане, как патиците те окъпаха в студеното море?
Тогава лисан се отърсил, захапал мократа си опашка, за да може по-леко да бяга, и от срам хукнал към тундрата. Оттогава лисан престанал да ходи на морския бряг.
Водните патици и Лисан
