Когато пристигнали в двореца, той си помислил: "Сигурно съм събудил подозрението на велможата и той ще ме хвърли в тъмница." Изпълнен със страх, избягал, преди да види баща си. Тогава баща му изпратил пратеници след него, които го заловили и върнали обратно независимо от воплите и протестите му. Но бащата заповядал на слугите си да се отнасят снизходително към него. Назначили го като помощник на работник с неговия ранг и образование.
От прозорците на двореца си бащата наблюдавал сина си и научавайки, че той е честен и трудолюбив, го повишавал все повече и повече.
Изминали много години до момента, когато бащата извикал сина си, събрал всички слуги и разкрил тайната пред тях. От срещата с баща си нещастният преди човек безкрайно се зарадвал и преизпълнил с щастие.
Така постепенно трябва да бъдат възпитавани душите на хората във висшите истини.