Тримата имали едно лозе и цяла година се грижели за него.
Като дошло времето – направили три бъчви вино.
Чашка по чашка, изпили двамата братя цялото вино, без да кажат на сестра си.
Решила веднъж и баба Марта да си вземе чашка вино. Отишла при бъчвите – и що да види – виното изпито.
Ядосала се баба Марта, разфучала се, развилняла се, пък накрая се разсмяла. Казала си „Какво пък,
нали братята ми са го изпили, не са чужди хора“.