Един ден му се дояли ябълки, а кошницата била нависоко.
– Баба, била ли си мъничка?
– Била съм, бабиното. Който не е бил мъничък, не може да остарее.
– По-добре да не си била мъничка, че да не остаряваш.
– Ех, де да съм знаела, бабиното.
– Бабо, когато си била малка, играла ли си с топка?
– Играла съм.
– Бабко, вземи една ябълка от кошницата! Хвърли я като топка да си спомниш младите години.
Аз ще се мъча да я хвана. Ако не я уловя, ще се натърти. Не бива да се слага в кошницата.
Може да изгние. Ще повреди и другите ябълки. Ще я умия и ще я излапам.
– Ами, ако я хванеш? – пита бабата.
– Ако я хвана, направо ще я изям, да стана голям, та ябълките да си вземам сам.
Баба и внуче
