Site icon www.prikazki.com

Адвадхуда и ястребът

Веднъж Адвадхута пуснал след хората двадесет и четири гуру, единият от които бил ястреб. На едно място рибари ловели риба. Ястребът се спуснал надолу и хванал рибата. Виждайки ястреба с риба в човката, стотици врани започнали да грачат, Вдигнали страшен шум и се спуснали след него. И накъдето и да летял той, вранито го следвали. Той летял на Юг – те след него; той обръщал на Север – те го догонвали; никъде не можел да намери покой. Накрая, уморен, той хвърлил рибата. Тогава враните се хвърлили след рибата и ястребът останал сам.
Кацнал спокойно на върха на едно дърво и се замислил: "Тази риба беше причината за моите тревоги. Сега, когато вече не е у мен, аз съм щастлив и съвършено спокоен." И Адвадхута разбрал от този ястреб, че докато човек е привързан към нещата от този свят, той има много грижи, безпокойства, вълнения и нещастия. В момента, в който се освободи от тази привързаност, всички грижи приключват и настъпва мир и покой. Трудът без привързаност към земното е много добър, но не носи безпокойство.

Exit mobile version