Home » Tag Archives: Ран Босилек

Tag Archives: Ран Босилек

Ран Босилек – Генчо Станчев Негенцов

Read More »

Баба и внуче

Имала си една баба внуче. Мъничко, ала хитричко. Един ден му се дояли ябълки, а кошницата била нависоко. – Баба, била ли си мъничка? – Била съм, бабиното. Който не е бил мъничък, не може да остарее. – По-добре да не си била мъничка, че да не остаряваш. – Ех, де да съм знаела, бабиното. – Бабо, когато си била …

Read More »

Самодива

Един момък се главил ратай у стар овчар, който пасял стада в планината. Всяка вечер момъкът излизал пред кошарите и свирел с меден кавал. Една нощ той засвирил на месечина сред самодивска поляна. Когато заситнил на хоро, долетели три дългокоси девойки и почнали да играят. Най-хубаво играела най-малката. Тя била толкова хубава, че овчарят не снемал очи от нея. — …

Read More »

Слънце и Месец

В едно царство имало закон да не се палят вечер свещи. Тоя закон не се спазвал само в една къща, дето живеели три сестри. Една вечер царят, като ходел по обиколка, видял, че в тази къща гори свещ. Той спрял до прозореца и чул какво си приказват сестрите. — Да ще царят да ме вземе — рекла най-голямата сестра, — ще …

Read More »

Сполука

Имало едно време двама братя. И двамата били богати. Веднъж по-малкият брат рекъл на батя си: — Бате, парите държат света. Без пари няма сполука. — Не — казал другият брат. — Сполуката докарва парите. — Пари ми дай ти, пари! Спо¬луката сама ще дойде! — Не е така. Ако не дойде Сполуката, ще има дълго време да чакаш парите. …

Read More »

Лъв и човек

Похвалил се лъвът пред баба Мецана: — Знаеш ли, Мецано, юнак като мене? — Зная, Лъвчо, зная!—рекла баба Меда. — Погледни как куцам! От човек си патя. От него по-силен на земята няма! — Що думаш? Човек ли? По-силен от мене? — запънал се лъвът.— Де е да го видя? — Зад хълма, в гората! — отвърнала Меца. Подпътил се …

Read More »

Сънят на царския син

Един цар имал син и дъщеря. Синът му бил на десетина години, а дъщеря му била още по-малка. Една нощ царският син сънувал, че си мие лицето. Царят му поливал, а царицата му давала кърпа да се избърше. На сутринта момчето разказало на баща си своя сън. Царят кипнал и викнал разсърден: — Тъй ли? Аз да ти слугувам? Как …

Read More »

Чудната свирка

Имал дядо козичка. Цанил си козарче. То си имало свирка. Ама каква свирка! Като я надуе, де що има живо нещо, скача, та се къса. Сутрин ляло му слагал хляб в торбата, пущал го след козите и му думал: — По-малко да надуваш свирката, повече да пасеш козите! Вечер се връщало момчето. Докарало козите. Посрещал го дядо и викнал ядосано: …

Read More »

Ум и щастие

Веднъж умът и щастието на едно момче се запрепирали помежду си. — Ти, умчо, без мене не можеш — рекло щастието.— Аз нося радост на момчето. А какво струва живот без радост? — Ами ти, щастливко, какво можеш да направиш без мене? Са-мо заслепяваш момчето. Аз трябва после да му отварям очите. — Момчето и без ум може да мине, …

Read More »

Чудната кутийка

Имало едно време една бедна вдовица. Тя си имала едно-едничко момченце. Разболяла се вдовицата. Тръгнало момчето да работи, та да прехранва болната си майка. Една вечер момчето се връщало от работа. По пътя застигнало две деца. Децата биели кученце. — Защо биете кучето? — попитало момчето. — Защото ни се бие! — отвърнали децата. — Дайте ми го! — Ти …

Read More »