Home » Tag Archives: Ран Босилек

Tag Archives: Ран Босилек

Ран Босилек – Генчо Станчев Негенцов

Read More »

Момче и вятър

Една жена казала на момчето си: — Вземи, сине, тавата! Или в избата! Донеси брашно да меся хляб! Момчето взело тавата. Отишло в избата. Гребнало брашно. Излязло на двора. Духнал вятър — разпилял брашното. Върнало се момчето в избата, Напълнило отново тавата. Излязло на двора. Духнал вятърът. Разпиляло пак брашното. — Няма да е по твоята, лудко! — извикало момчето …

Read More »

Златното птиче

Един цар имал хубава градина. Сред градината расло златно дърво. То раждало златни ябълки. По пладне цъфтяло, вечер завързвало и нощем ябълките узрявали. Ала нещо идвало през нощта и ги изяждало. Царят имал трима синове. Веднъж най-големият син се явил пред бащата и казал: — Татко, искам да вардя нощес ябълките. — Добре, синко — рекъл царят. Като се мръкнало, …

Read More »

Незнаен юнак

Имало едно време един цар. Той овдовял и се оженил втори път. Царят имал от първата си жена едно момче. Новата царица никак не обичала завареничето. Гледала да го премахне. Момчето имало бяло конче със звезда на челото. Всяка вечер то ходело при кончето. Една вечер кончето рекло на момчето: — Довечера не яж от хубавите гозби на мащехата! В …

Read More »

Баба и внуче

Имала си една баба внуче. Мъничко, ала хитричко. Един ден му се дояли ябълки, а кошницата била нависоко. – Баба, била ли си мъничка? – Била съм, бабиното. Който не е бил мъничък, не може да остарее. – По-добре да не си била мъничка, че да не остаряваш. – Ех, де да съм знаела, бабиното. – Бабо, когато си била …

Read More »

Самодива

Един момък се главил ратай у стар овчар, който пасял стада в планината. Всяка вечер момъкът излизал пред кошарите и свирел с меден кавал. Една нощ той засвирил на месечина сред самодивска поляна. Когато заситнил на хоро, долетели три дългокоси девойки и почнали да играят. Най-хубаво играела най-малката. Тя била толкова хубава, че овчарят не снемал очи от нея. — …

Read More »

Слънце и Месец

В едно царство имало закон да не се палят вечер свещи. Тоя закон не се спазвал само в една къща, дето живеели три сестри. Една вечер царят, като ходел по обиколка, видял, че в тази къща гори свещ. Той спрял до прозореца и чул какво си приказват сестрите. — Да ще царят да ме вземе — рекла най-голямата сестра, — ще …

Read More »

Сполука

Имало едно време двама братя. И двамата били богати. Веднъж по-малкият брат рекъл на батя си: — Бате, парите държат света. Без пари няма сполука. — Не — казал другият брат. — Сполуката докарва парите. — Пари ми дай ти, пари! Спо¬луката сама ще дойде! — Не е така. Ако не дойде Сполуката, ще има дълго време да чакаш парите. …

Read More »

Лъв и човек

Похвалил се лъвът пред баба Мецана: — Знаеш ли, Мецано, юнак като мене? — Зная, Лъвчо, зная!—рекла баба Меда. — Погледни как куцам! От човек си патя. От него по-силен на земята няма! — Що думаш? Човек ли? По-силен от мене? — запънал се лъвът.— Де е да го видя? — Зад хълма, в гората! — отвърнала Меца. Подпътил се …

Read More »

Сънят на царския син

Един цар имал син и дъщеря. Синът му бил на десетина години, а дъщеря му била още по-малка. Една нощ царският син сънувал, че си мие лицето. Царят му поливал, а царицата му давала кърпа да се избърше. На сутринта момчето разказало на баща си своя сън. Царят кипнал и викнал разсърден: — Тъй ли? Аз да ти слугувам? Как …

Read More »