Listen to this article

Архиви на етикети: Джани Родари

Старата леля Ада

Когато старата леля Ада станала много стара, отишла да живее в старопиталището, в една стаичка с три легла, където вече били настанени две бабички, стари като нея. Старата леля Ада си избрала веднага едно малко кресло прозореца и натрошила един сух бисквит на перваза. — Много добре, сега ще се завъдят мравки — казали злобно двете други бабички. Но вместо …

Прочетете повече »

Хората от масло

Големият пътешественик и известен изследовател Джованино Денгуба попаднал веднаж в Страната на маслените хора. Огреело ли слънцето тия хора — те се размеквали. Трябвало да стоят винаги на хладно и живеели в град, където вместо къщи имало хладилници. Джованино вър­вял по улиците и виждал тук-там да се показва някой от прозорчето на своя хладилник с торба лед на главата. При …

Прочетете повече »

Невидимият Тонино

Веднъж едно момче на име Тонино отишло на училище, без да си е научило урока, и много се тревожело, че учите­лят можел да го вдигне. «Ах — мислел си Тонино, — ако можех да стана не­видим…» Учителят направил проверка и когато стигнал до името Тонино, момчето отговорило «тук!», но никой не го чул и телят казал: — Жалко че Тонино …

Прочетете повече »

Страната с „не“ отпред

Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и попаднал в една страна с „не“ отпред. — Що за страна е тази? — попитал той един гражданин, който седял на чист въздух под едно дърво. Вместо да му отговори, гражданинът извадил от джоба си едно джобно ножче и го поставил отворено на дланта си. — Виждате ли това? — Това …

Прочетете повече »

Аполония Мармаладова

В Сант Антонио, на езерото Маджоре, живеела една женица, която така хубаво умеела да прави мармалад, че нейните услуги били търсени и от Валкувия, и от Валтра-валия, и от Вал Дументина, и от Вал Поверина. Хората пристигали от всички долини, когато настъпвал сезонът, сядали на оградата да се любуват на езерото, откъсвали си по някоя малина от храстите и извиквали женицата, …

Прочетете повече »

Игра с бастун

Един ден малкият Клаудио си играел във входа на къ­щата и по улицата минал хубав старец със златни очила, който вървял приведен, като се подпирал на бастун. Тъкмо пред входа на къщата бастунът му паднал. Клаудио с готовност го вдигнал, подал го на стареца, но той се усмихнал и казал: — Благодаря, не ми е нужен. Прекрасно мога да вървя …

Прочетете повече »

Носът, който бяга

Синьор Гогол е разказал историята на един нос от Ленинград, които се разкарвал в каляска иправел всякакви лудории. Подобна история се е случила в Лавено, на езерото Маджоре. — Една сутрин господинът, дето живеел тъкмо срещу кея от които се вземат моторниците, станал, отишът в банята да се обръсне и като се видял в огледалото извикал: — Помощ! Носа ми! …

Прочетете повече »

Страната без острия

Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пъту­вал той, пътувал и ето че попаднал в някаква страна, къ­дето ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завърш­вали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на ули­цата били насадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата, внимавал да не се убоде, но …

Прочетете повече »

Асансьор за звездите

На тринадесетгодишна възраст Ромолето бил приет на работа като помощник-келнер в кафене «Италия». Поверили му службата за домашни поръчки и цял ден той тичал нагоре-надолу по улиците и по стълбите, като па­зел равновесие с таблички, опасно претоварени с чашки, чаши и купички. Най-много му досаждали стълбите: в Рим, както впрочем и по други места на света, портиерките ревниво пазят своите …

Прочетете повече »

Кладенецът на Кашина Пиана

Насред пътя между Сароно и Леняно в покрайнините на една голяма гора била махалата Кашина Пиана, която се състояла само от три двора. Там живеели единадесет семейства. В Кашина Пиана имало само един кладенец за вадене на вода и той бил особен кладенец, защото макарата за навиване на въжето си била на мястото, а нямало нито въже, нито верига. Всяко …

Прочетете повече »