Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и ето че попаднал в някаква страна, където ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завършвали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на улицата били насадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата, внимавал да не се убоде, но …
Прочетете повече »
На тринадесетгодишна възраст Ромолето бил приет на работа като помощник-келнер в кафене «Италия». Поверили му службата за домашни поръчки и цял ден той тичал нагоре-надолу по улиците и по стълбите, като пазел равновесие с таблички, опасно претоварени с чашки, чаши и купички. Най-много му досаждали стълбите: в Рим, както впрочем и по други места на света, портиерките ревниво пазят своите …
Прочетете повече »
Насред пътя между Сароно и Леняно в покрайнините на една голяма гора била махалата Кашина Пиана, която се състояла само от три двора. Там живеели единадесет семейства. В Кашина Пиана имало само един кладенец за вадене на вода и той бил особен кладенец, защото макарата за навиване на въжето си била на мястото, а нямало нито въже, нито верига. Всяко …
Прочетете повече »
Веднъж Джованино Денгуба решил да отиде в Рим и да пипне носа на краля. Приятелите му искали да го разубедят и казвали: — Внимавай, това е опасна работа. Ако кралят се разсърди, ще загубиш собствения си нос заедно с главата. Но Джованино бил упорит. Още докато готвел куфара си, отишъл, за да се поупражни, при свещеника, кмета и фелдфебела на …
Прочетете повече »
Една сутрин на Северния полюс белият мечок подуши във въздуха някаква необикновена миризма и обърна внимание на голямата мечка (малката бе негова дъщеря): — Дали не е дошла някаква експедиция? Всъщност невръстните мечета откриха теменужката. Беше една мъничка виолетова теменужка, която трепереше от студ, но продължаваше храбро да насища въздуха с аромат, защото това й беше работата. — Мамо! Татко! …
Прочетете повече »
Пулчинела бил най-неспокойната марионетка на целия стар театър. Винаги намирал причина да се бунтува: по време на представление му се искало да ходи на разходка или собственикът на театъра му давал смешна роля, докато той предпочитал драматична. – Тия дни — поверил той на Арлекино — ще духна — и дим да ме няма! — Така и направил, но не …
Прочетете повече »
Някога имало четирима братя. Тримата били дребнички, но доста хитри, а четвъртият бил великан с огромна сила, но бил много по-малко хитър от другите. Силата му била в ръцете, а умът — в косите. Неговите хитри братчета му подрязвали косите късо, за да е винаги глупак, карали го да върши цялата работа, че бил много силен, а те го надзиравали …
Прочетете повече »
Като свършили всички войни, войникът Винченцо Ди Джакомо се върнал в къщи с парцалива униформа, силна кашлица и военно одеяло. Кашлицата и одеялото били всичко, което спечелил за дългите години война. — Сега ще си почина — казал той на домашните си. Но кашлицата не му позволявала да си почива и скоро го замъкнала в гроба. На жена му и …
Прочетете повече »
Една сутрин тролейбус номер 75, който тръгва от квартала Монтеверде Векио за площада Фиуме, вместо да слезе към Трастевере, свил по хълма Яникул, ударил по старинния път Аурелия и след няколко минути препускал сред поляните вън от Рим като изтърван заек. Почти всички пътници по тоя час били чиновници и четели вестници, дори и тия, които не си били купили, …
Прочетете повече »
Две деца си играели в спокойния двор, като измисляли специален език, на който да разговарят, без другите да разбират. — Бриф, браф — казало едното дете. — Браф, броф — отговорило другото. И двете шумно се разсмели. На балкона на първия етаж бил седнал стар добър господин, който си четял вестника, а на прозореца отсреща се била показала една възрастна …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ