Home » Tag Archives: Джани Родари

Tag Archives: Джани Родари

Небето е на всички

Небето е на всички [jwplayer config=“Playlists“ playlistid=“6873″] автор: Джани Родаривид: стиховеиздания: радионашият изборкачество: +/+   хубави съдържание и записвръзки: книгаучастници: превод: Валери Петровизпълнение: Ицхак Финцизаписи: Стъклените човеци, Леха IIIБ – (Събуди ме с приказка 20120314)Чудо в парка, Въздишки (Условно наклонение) – (Събуди ме с приказка 20120416) размер: 3M:6минпроизход: svdопис

Read More »

Бягството на Пулчинела

Пулчинела бил най-неспокойната марионетка на целия стар театър. Винаги намирал причина да се бунтува: по време на представление му се искало да ходи на разходка или собственикът на театъра му давал смешна роля, докато той предпочитал драматична. – Тия дни — поверил той на Арлекино — ще духна — и дим да ме няма! — Така и направил, но не …

Read More »

Одеалото на войника

Като свършили всички войни, войникът Винченцо Ди Джакомо се върнал в къщи с парцалива униформа, силна кашлица и военно одеяло. Кашлицата и одеялото били всичко, което спечелил за дългите години война. — Сега ще си почина — казал той на домашните си. Но кашлицата не му позволявала да си почива и скоро го замъкнала в гроба. На жена му и …

Read More »

Дворецът за чупене

Някога в Бусто Арзицио хората се безпокояли, че де­цата чупели и разваляли всичко. Да не говорим за изтър­каните подметки, за панталоните и за училищните чанти: но те чупели и стъклата, чупели чиниите по масите и чаш­ките в кафенето, като ритали топка и не пробивали стените само защото не разполагали с чукове. Родителите не знаели вече какво да правят и какво …

Read More »

Собственикът на град Стокхолм

На пазара в Гавирате се срещат едни такива хитреци, дето продават всичко: по-способни продавачи от тях не зная дали има някъде по света. Един петък дошло някакво човече, което продавало странни неща: Мон Блан, Индийския океан, Лунните морета и така сладко приказвало, че след час му останал за продан само град Стокхолм. Купил го един бръснар срещу подстригване с фрикция. …

Read More »

Лакома треска

Когато момиченцето е болно, трябва и куклите му да се разболяват, за да му правят компания, дядото ги пре­глежда, предписва им подходящи лекарства и им прави много инжекции с една химикалка. — Това дете е болно, докторе. — Яда видим. Е, да, струва ми се, че има тежък мърморит. — Опасно ли е? — Много. Дайте му да пие от …

Read More »

Зидарят от Валтелина

Един младеж от Валтелина, като не намерил работа в родината си, емигрирал в Германия и тъкмо в Берлин го приели на една постройка като строителен работник. Ма­рио – така се казвал младежът – бил много доволен: работел много, ядял малко и това, което припечелвал, отделял настрана, за да се ожени. Веднъж обаче, докато изливали основите на една нова постройка, скелето …

Read More »

Бриф, бруф, браф

Две деца си играели в спокойния двор, като измисляли специален език, на който да разговарят, без другите да раз­бират. — Бриф, браф — казало едното дете. — Браф, броф — отговорило другото. И двете шумно се разсмели. На балкона на първия етаж бил седнал стар добър гос­подин, който си четял вестника, а на прозореца отсреща се била показала една възрастна …

Read More »

Планетата на Истината

Страницата, която следва, е преписана от един учебник по история за училищата на планетата Мун и разказва за големия учен на име Брун (забележете, че там всички думи завършват на «ун»: например не се казва «луна», а «лун», не — "качамак", а «качамун» и т. н.). Ето тази страница: «Изобразителят Брун живял две хиляди години, сега е консервиран в един …

Read More »

Господин Мързелан

Господин Мързелан бил много чувствителен, но тол­кова чувствителен, че ако една стоножка ходела по сте­ната, той не можел да спи поради шума и ако някоя мравка изпуснела кристалче захар, скачал изплашен и викал: — Помощ! Земетресение! Разбира се, не можел да понася децата, бурите, мото­циклетите, но повече от всичко го дразнел прахът под краката му, затова не вървял никога дори …

Read More »