Home » Tag Archives: Джани Родари

Tag Archives: Джани Родари

Небето е на всички

Небето е на всички [jwplayer config=“Playlists“ playlistid=“6873″] автор: Джани Родаривид: стиховеиздания: радионашият изборкачество: +/+   хубави съдържание и записвръзки: книгаучастници: превод: Валери Петровизпълнение: Ицхак Финцизаписи: Стъклените човеци, Леха IIIБ – (Събуди ме с приказка 20120314)Чудо в парка, Въздишки (Условно наклонение) – (Събуди ме с приказка 20120416) размер: 3M:6минпроизход: svdопис

Read More »

Дворец от сладолед

Някога в Болоня построили дворец от сладолед точно на Големия площад и децата идвали отдалече да си поближат. Покривът бил от разбит каймак, пушекът от комините от захарен памук, комините от захаросани плодове. Всичко останало било от сладолед: врати от сладолед, стени от сла­долед, мебели от сладолед. Едно детенце се хванало за една маса и взело да ближе краката й …

Read More »

Слънцето и облакът

Слънцето пътувало из небето весело и победоносно върху своята огнена колесница, хвърляйки лъчи по всички посоки за голямо неудоволствие на един облак с буреносен характер, който мърморел: — Прахосник, разсипник, хвърляй, хвърляй на вя­търа лъчите си и да видим накрая колко ще ти останат! Всяко зърно, което зреело в лозята, си открадвало по един лъч на минута или дори по …

Read More »

Къщи и дворци

Отидох в старопиталището да видя един стар зидар. От много години не се бяхме виждали. — Попътува ли? — попита ме той. — Да, бях в Париж. — Париж, а? И аз съм бил там преди много години. Строихме хубава къща точно на брега на Сена. Кой знае кой живее сега в нея. После къде беше? — Бях в Америка. …

Read More »

Женицата, която брояла кихавици

Някога в Гавирате имало една женица, която си прекарвала дните, като брояла кихавиците на хората, после споделяла с приятелките си резултатите от своите сметки и заедно клюкарствували по този повод. — Аптекарят кихна седем пъти — разказвала женицата. — Не може да бъде! — Кълна се! Да ми падне носът, ако не казвам истината, кихна, пет минути преди да удари …

Read More »

Бягството на Пулчинела

Пулчинела бил най-неспокойната марионетка на целия стар театър. Винаги намирал причина да се бунтува: по време на представление му се искало да ходи на разходка или собственикът на театъра му давал смешна роля, докато той предпочитал драматична. – Тия дни — поверил той на Арлекино — ще духна — и дим да ме няма! — Така и направил, но не …

Read More »

Одеалото на войника

Като свършили всички войни, войникът Винченцо Ди Джакомо се върнал в къщи с парцалива униформа, силна кашлица и военно одеяло. Кашлицата и одеялото били всичко, което спечелил за дългите години война. — Сега ще си почина — казал той на домашните си. Но кашлицата не му позволявала да си почива и скоро го замъкнала в гроба. На жена му и …

Read More »

Дворецът за чупене

Някога в Бусто Арзицио хората се безпокояли, че де­цата чупели и разваляли всичко. Да не говорим за изтър­каните подметки, за панталоните и за училищните чанти: но те чупели и стъклата, чупели чиниите по масите и чаш­ките в кафенето, като ритали топка и не пробивали стените само защото не разполагали с чукове. Родителите не знаели вече какво да правят и какво …

Read More »

Собственикът на град Стокхолм

На пазара в Гавирате се срещат едни такива хитреци, дето продават всичко: по-способни продавачи от тях не зная дали има някъде по света. Един петък дошло някакво човече, което продавало странни неща: Мон Блан, Индийския океан, Лунните морета и така сладко приказвало, че след час му останал за продан само град Стокхолм. Купил го един бръснар срещу подстригване с фрикция. …

Read More »

Лакома треска

Когато момиченцето е болно, трябва и куклите му да се разболяват, за да му правят компания, дядото ги пре­глежда, предписва им подходящи лекарства и им прави много инжекции с една химикалка. — Това дете е болно, докторе. — Яда видим. Е, да, струва ми се, че има тежък мърморит. — Опасно ли е? — Много. Дайте му да пие от …

Read More »