Home » Tag Archives: Джани Родари

Tag Archives: Джани Родари

Небето е на всички

Небето е на всички [jwplayer config=“Playlists“ playlistid=“6873″] автор: Джани Родаривид: стиховеиздания: радионашият изборкачество: +/+   хубави съдържание и записвръзки: книгаучастници: превод: Валери Петровизпълнение: Ицхак Финцизаписи: Стъклените човеци, Леха IIIБ – (Събуди ме с приказка 20120314)Чудо в парка, Въздишки (Условно наклонение) – (Събуди ме с приказка 20120416) размер: 3M:6минпроизход: svdопис

Read More »

Господин Мързелан

Господин Мързелан бил много чувствителен, но тол­кова чувствителен, че ако една стоножка ходела по сте­ната, той не можел да спи поради шума и ако някоя мравка изпуснела кристалче захар, скачал изплашен и викал: — Помощ! Земетресение! Разбира се, не можел да понася децата, бурите, мото­циклетите, но повече от всичко го дразнел прахът под краката му, затова не вървял никога дори …

Read More »

Старата леля Ада

Когато старата леля Ада станала много стара, отишла да живее в старопиталището, в една стаичка с три легла, където вече били настанени две бабички, стари като нея. Старата леля Ада си избрала веднага едно малко кресло прозореца и натрошила един сух бисквит на перваза. — Много добре, сега ще се завъдят мравки — казали злобно двете други бабички. Но вместо …

Read More »

Магьосникът с кометите

Веднъж един магьосник открил машина за правене на комети. Приличала малко на машина за рязане на бульон, но не била точно такава и служела за правене на комети по желание: големи или малки, с проста или с двойна опашка, с жълта или червена светлина и прочие. Магьосникът обикалял села и градове, не изпускал панаир или пазар, представил се и на …

Read More »

Знаменитият валеж в Пиомбино

Веднъж в Пиомбино заавалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опи­тало червено зърно — то миришело на ягода. — Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да си пълнят джо­бовете. Но не успявали …

Read More »

Бърканица в приказките

Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата шапчица. – Не, Червената! – А, да. Червената шапчица. Майка й я извикала и й казала: Слушай, Зелена шапчице… – Ама не, Червена! – А, да. Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф. – Не: върви при баба си да й занесеш тази пшеничена питка. – …

Read More »

Плашило за врабчета

Гонарио бил най-малкият от седмина братя. Родителите нямали пари да го пратят на училище, затова го изпроводили да работи в един голям чифлик. Гонарио трябвало да работи като плашило за врабчета, да пъди птичките далече от нивите. Всяка сутрин му давали торбичка барут и Гонарио цял ден трябвало да обикаля нивите и от време на време да гърми с малко …

Read More »

Хората от масло

Големият пътешественик и известен изследовател Джованино Денгуба попаднал веднаж в Страната на маслените хора. Огреело ли слънцето тия хора — те се размеквали. Трябвало да стоят винаги на хладно и живеели в град, където вместо къщи имало хладилници. Джованино вър­вял по улиците и виждал тук-там да се показва някой от прозорчето на своя хладилник с торба лед на главата. При …

Read More »

Страната с „не“ отпред

Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и попаднал в една страна с „не“ отпред. — Що за страна е тази? — попитал той един гражданин, който седял на чист въздух под едно дърво. Вместо да му отговори, гражданинът извадил от джоба си едно джобно ножче и го поставил отворено на дланта си. — Виждате ли това? — Това …

Read More »

Маймуни на път

Един ден маймуните в зоологическата градина решили да направят пътешествие с учебна цел. Вървели, вървели, спрели и една от тях попитала: — Какво се вижда? — Клетката на лъва, басейна на тюлените и къщата на жирафа. — Колко е голям светът, колко е поучително да се пътува. Отново тръгнали на път и спрели чак по обяд. — Какво се вижда …

Read More »