Home » ПРИКАЗКИ » ЗАЙО БАЙО – ДЕТЕКТИВ

ЗАЙО БАЙО – ДЕТЕКТИВ

 

rabbit-1

ЗАЙО БАЙО – ДЕТЕКТИВ

/ПИЕСА/

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

 

Зайо Байо

Гаргата Марга

Румен

Злати

Кирчо

Жабока

Мисирката

 

Зайо Байо                  Аз съм страшен детектив!

И съм много работлив –

от зори, та чак до здрач

на гората съм пазач.

Всички горски обитатели

мои най-добри приятели

са спокойни и щастливи

нищо, че са малко диви

като знаят – Зайо бди.

И от всякакви беди

на часа ще ги спаси.

Щото то при нас в гората

никой не е на заплата

и изкарва си прехраната

който как уцели смяната

…. и промяната.

Някой като мене с труд,

други с пот, а трети с мисъл,

ето Ежко е прочут –

два романа е написал.

Но за страшно съжаление

и в гората, без съмнение,

имаме си и крадци,

и убийци, и лъжци.

И такива обитатели,

дето ужким са приятели,

но изпаднеш ли в беда

те зарязват начаса.

Затова е Зайо тука –

от беда, от несполука,

за да може без да спре

всекиго да отърве.

Щото в нашата гора

през последните години                                                                                                                не остана за беда,

ни хралупа, ни градина

дето да не са обирани.

И масло, и хляб, и сирене ….

то не бе кражба,

то не бе чудо.

Не случихме на гора

и това е то!

 

Гаргата                      Зайо, тука ли си, кака?

 

Зайо Байо                  Я, това е леля Марга –

хубавата черна гарга.

Казват, някога била

най-красива в областта.

 

Гаргата                      Зайо, тука ли си, кака?

 

Зайо Байо                  Ето я, насам пристига.

 

Гаргата                      Схваната съм с двата крака,

покажи се да те видя.

 

Зайо Байо                  Думай лельо, що при мен те води?

 

Гаргата                      Баба ти е леля,

аз съм още кака.

Млада съм и ходя с боди,

не ми гледай двата крака.

 

Зайо Байо                  А?! Какво ти е на перушината?

 

Гаргата                      Тъй де, там е на причината

дето ме докара тука.

Ох…, голяма несполука.

Снощи, за голяма изненада,

ми устроиха засада.

 

Зайо Байо                  Как засада?! Как засада?!

Някой много ще пострада.

Ти във къщи ли си беше,

доложи – къде стоеше?

 

Гаргата                      Да, във къщи пред екрана,

гледах горската програма.

Щото съм с перфектна визия

вечер гледам телевизия –

сериала със Оскарите

за кралицата на гаргите,

гледах и една сапунка

за робинята – маймунка.

И нещеш ли, чувам шум,

викам си, ама наум,

този шум отде дойде?!

Тука някой ще краде!

Бяха двама или трима,

вмъкнаха се през комина,

на земята ме събориха

и очите ми затвориха.

Паднала съм до камината.

По-големият, гадината,

върза ми отзад крилата.

Ох…, болят ме рамената…

После, като за награда,

овършаха без пощада

всичката ми зимнина.

 

Зайо Байо                  Лоша работа, да, да…

 

Гаргата                      Най-накрая, най-просташката

ми подпалиха опашката

да съм светела във тъмнината,

докато ядат ми зимнината.

 

Зайо Байо                  Е, това е прекалено!

И ще трябва непременно

да ги хвана тез гамени.

Ще ми паднат те на мене…

Ти успя ли да ги зърнеш?

 

Гаргата                      Бяха ми очите вързани,

но подуших им нозете.

 

Зайо Байо                  Ще ми паднат във ръцете…

 

Гаргата                      А тъй, Зайо, браво кака –

тръгвам си, че пада мрака.

Тези бяха страшно зли,

много бързо ги хвани

още някой да не вземе

да пострада като мене.

 

Зайо Байо                  Ей, с такива хулигани

трябва да се занимавам.

Думаше ми мама лани

кротък адвокат да ставам.

Ама кой да слуша, кой,

пак се стягаме за бой …

 

ПЕСЕН НА ПЕТЛЕТАТА

Ние сме петлета смели,

трима врели и кипели.

Никой с нас не ще се мери

никой сили да премери

с нас не ще

щото боя ще яде.

 

Ние ще нападнем бясно

да му стане всичко ясно

и от трите му страни

в миг ще го заобградим

с нас да не

заяжда се.

 

Румен                         Аз петел съм най-разумен,

затова се казвам Румен.

Тати тъй ме е кръстил,

щото съм му много мил.

Най-голям съм, затова

съм и умната глава.

 

Злати                          Аз по цели дни тренирам.

Консумирам без да спирам

краставици и домати,

всякакви там зарзавати,

затова се казвам Злати

и съм силен като тати.

 

Кирчо                        Аз пък зная да чета,

чак до триста да броя

и наум да смятам зная.

Мога даже да позная

кой от вас е учил днес,

кой за три и кой за шест.

Вие чухте тези двама,

мене пък ме кръсти мама.

 

Злати                          Кириле, най-после спри,

малък си. Сега млъкни!

 

Кирчо                        Ей, издаде ме спортиста,

дето все яде за триста.

Кирил, ама по паспорт

оглупя от този спорт.

Галено ми викат Кирчо…

 

Румен                                    Щото си голям мисирчо…

 

Кирчо                        Този страшния умник

дето беше ученик

някога до трети клас.

 

Румен                         Бях до пети, а на бас.

 

Кирчо                        Трети.

 

Румен                         Пети.

 

Кирчо                        Трети.

 

Румен                         Пети.

 

Злати                          Ей, ей, престанете

и уши си отворете.

Трети, пети, все е тая.

Важното е колко знаеш.

 

Румен                         Правилно. Това е Злати.

Аз от всичките пернати

образован съм най-много,

тати учеше ме строго.

Аритметика, литература,

даже смятам във натура.

Три кокошки, с две яйца

правят пет. Нали, деца?

 

Децата                       Да……

 

Румен                         Е, видя ли бе, кретен?!

 

Кирчо                        Имаме голям проблем.

Този сладкодумен Румен,

дето мисли се за умен,

дето ми се пада бати

ще изплаша го със тати.

Мислиш, че си талантлив

и ужасно пресметлив?!

Ще пресметнеш ли добре

колко прави две плюс две?!

 

Румен                         Кирчо, зле си със главата!

Да попитаме децата!

 

Децата                       Четири ….

 

Румен                         Четири, видя ли,

отговорчето разбра ли?!

То добре, че са децата,

нека всеки разбере

слабичък си във главата.

 

Кирчо                        Хе-хе-хе-хе, хе-хе-хе.

Това ли прави две плюс две?!

 

Злати                          А кое, кое прави две плюс две…?

 

Румен                         Не кое бе, мамин снажен,

КОЛКО е въпросът важен.

 

Злати                          А-а-а, тъй… колко …да…

 

Румен                         И колко де,

колко прави две плюс две?!

 

Кирчо                        Пет!

 

Румен                         Хе-хе.

 

Злати                          Хе-хе-хе.

Глупости безчет.

Защо пък точно пет?!

 

Кирчо                        Тъй рече тати.

 

Злати                          Е-е-е, тогава може…

 

Румен                         Д-а-а…, въпросът стана сложен.

 

Кирчо                        Ей, големи сте глупаци!

Виж ги, ходят като раци.

Аз излъгах ви юнашката

хванахте се най-глупашката.

А сега деца кажете

всички вкупом, ако щете.

Кой изглежда ви най- умен

аз ли, Злати или Румен!

 

Децата                       …………………..

 

Румен                         Е, добре, излъга значи

със проклетите задачи.

 

Злати                          Мисля, сам си го изпроси

със досадните въпроси.

 

Зайо Байо                  Стой! Прекратете този бой!

Вие двамата, комбината,

що му смляхте перушината,

той е малкия ви брат.

 

Злати                          Щото е голям инат.

 

Зайо Байо                  Стига! Тръгвайте пред мен!

Арестувам ви за ден.

 

Румен                         Цял ден? По каква причина?

 

Зайо Байо                  Заради една камина.

 

Злати                          Как камина, що камина?

 

Зайо Байо                  Хубава, със два комина.

Снощи Гаргата кой върза

до камината й бързо. А?!

А пък после, най-просташката,

кой подпали й опашката…?

След това във тъмнината

кой открадна зимнината….?

 

Румен                         Аз …. не паля.

 

Злати                          Аз … не ям.

 

Кирчо                        Аз пък нищичко не знам….

 

Зайо Байо                  Тръгвайте пред мен веднага.

Да. Това ви се полага!

 

Румен                         Имате ли доказателства,

че при тези обстоятелства,

кражбата се е развила.

Там била е нужна сила…

 

Кирчо                        Сигурен защо сте вие,

че това били сме ние?

 

Зайо Байо                  Щото Гаргата самата

ми го сподели горката.

И видях й перушината,

каза ми и за камината.

Кой я върза, кой от тримата?

Хайде бързо до стобора,

тук съм изградил затвора.

Утре ще се разбере

кой, какво и как краде.

 

Румен                         Ти да не би …?

 

Кирчо                        Не, не съм!

 

Румен                         Ами ти?

 

Злати                          И аз не съм.

 

Румен                         Значи утре ще сме вън.

 

Кирчо                        Да, но цяла вечер тук

и даже двайсе и четри часа…?!

 

Румен                         Тръгвай, щом не ти изнася.

 

Злати                          Тръгвай, ама как,

виждам има и капак.

 

Румен                         Брат ти е голям глупак.

Хей, налягай перушината,

утре ще сме вън и тримата.

 

Злати                          Кириле, не се завирай в мен.

 

Кирчо                        Вярно е голям кретен.

 

Румен                         Споко казах, утре ще сме вън.

Хайде, стягай се за сън.

 

Злати                          Аз съм сгушен под навеса,

а краката ти къде са?

 

Румен                         Тука са на сушина,

стига вече, тишина!

 

/избутан навън/

 

Кирчо                        Ей, големи тарикати,

както Румен, тъй и Злати!

То добре, че не вали

иначе… иди и спи.

Щото трудно е за сън,

ама сам си и си вън.

Я, като че идва някой,

враг ли е или приятел…?

 

–––––––––

Мисирката                Ей, Жабок, от водоскок,

спри за малко, по-полека,

щото черния ми дроб

скапа се по таз пътека.

 

Жабока                      Ужким умна съм глава,

а се хванах с таз Мисирка.

Ето, движим се едва,

правим вече трета спирка.

 

Мисирката                Малко съм понапълняла…

 

Жабока                      Станала си крава цяла…

 

Мисирката                Ти за кравата млъкни,

жаба крастава, отровна,

ами я пак ми кажи

БМВ -то как ще чопнем?

 

Жабока                      Ей, голяма си глухарка,

тъпанарка с тъпанарка.

За последно ти го казвам

и започвам да наказвам,

ако пак не разбереш –

знай, че боя ще ядеш.

И ще си изпатиш здравата,

ще те ритна като кравата –

дето лани я окрадохме,

но и боя си изядохме.

 

Мисирката                Ох, не говори за лани,

не отваряй стари рани.

Щото много рита кравата –

вярно й се носи славата –

ами сподели пак плана,

що ми рече от зарана.

 

Жабока                      Слушай, Мисирок нещастен,

искам да съм много ясен.

 

Мисирката                Аз Мисирка съм, глупако,

даже ти се падам кака.

 

Жабока                      Първо стигаме до къщата…

 

Мисирката                Дето е на пътя …?

 

Жабока                      Същата!

 

Мисирката                Дето води към потока…?

 

Жабока                      Тя е на Катеричока.

Той обаче не е там,

затова е този план –

ще му вземеме детето,

дето спи на канапето.

 

Мисирката                Да не вземе да е там,

че тогава … голям срам.

 

Жабока                      Кой?

 

Мисирката                Катеричока, кой?

Ще ни потроши от бой.

 

Жабока                      Точна ми е информацията-

тръгнал е със делегацията

по индустриализацията,

дето ще спасяват нацията.

Тук ще бъде утре чак,

вероятно пак по мрак.

 

Мисирката                А Катеричката Иванка?

 

Жабока                      Тя се храни на полянката.

С нея аз ще се оправям,

всичко ли да ти разправям…?!

 

Мисирката                Затова е този план,

всичко трябва аз да знам.

Тя, Ивана… не е лесна.

Ако бъда откровена,

трудно ти със своя скок,

ако и да си жабок,

катеричката ще сбориш

и ще пътя ми отвориш

към дома й със детето,

дето спи на канапето.

 

Жабока                      Ей, голяма тъпанарка,

нищо че си ми другарка.

Ванчето не е проблем,

ти я остави на мен.

За нас важно е детето

да го трампим с БМВ -то.

Катеричето мъничко

грабваш – и това е всичко.

После при Катеричока

аз изпращам Кольо Смока

да му разясни играта,

дето ми е във главата –

той ни дава БМВ -то,

ние връщаме детето.

 

Мисирката                Хм… умна била Жабата,

нищо, че я ритна кравата.

Явно умен ставаш в миг,

щом получиш як ритник.

Ами,Кольо, Кольо Смока,

дето дреме при потока?!

Мислиш ли, че ще е верен

и докрай ще е полезен?

 

Жабока                      Смока ми е задължен

и го остави на мен.

Катеришкото семейство

ние двама с чудодейство

от колата ще лишим.

Хайде вече да вървим.

 

Мисирката                Те и си го заслужават,

щото много прекаляват

да се хвалят със колата,

че единствена в гората

тя била. Голяма работа …

 

Жабока                      Ще им я откраднем двамата.

––––-

 

Кирчо                        Брей, опасна работа!

Много зли са тия двамата.

Трябва да ги проследя

даже в гъстата гора…

Как измислили са всичкото

Катеричето …?! Мъничкото …?!

Оле, боже, що да сторя,

с тях не мога да се боря.

Ако вдигна тези двамата,

те ще ме набият здравата.

Моля ви, деца, кажете,

дружно ми отговорете:

В цялата неразбория

кой сега ще се навие

Мисирката и Жабока

в миг да спре.

Катеричето мъничко

от беда да отърве?!

 

Децата                       Заека, Зайко, Бате Зайко…..

 

Кирчо                        Вярно, че е Зайо Байо,

страшни сте, деца, така е.

Бате Зайо, Бате Зайо…

Хм, явно спи, не чува,

или нещо се преструва.

Бате Зайо, бате Зайко…

Ох, не мога, уморих се,

ето, даже изпотих се.

Мен гласецът ми е слабичък,

трябва вие да помагате.

Викайте деца!

 

Децата                       Бате Зайо, бате Зайко….

 

Зайо Байо                  Пак ли ти бе, Многознайко?!

 

Кирчо                        Многознайко, ама буден,

затова и съм принуден

да те вдигна и доложа,

ох, дано не се изложа,

ей сегичка аз ги чух,

имам много остър слух…

 

Зайо Байо                  Чакай, чакай, по-полека!

Виж го почна да заеква.

 

Кирчо                        Да, но казвам ти го правата,

тука скрити до дъбравата,

преди малко бяха.

Ето на, ей там стояха.

 

Зайо Байо                  Що за безпорядък?

Май нагазваш лука,

кой бе, мамин сладък,

кой стоял е тука?!

 

Кирчо                        Първо тук стоя Жабока,

който бил от водоскока.

 

Зайо Байо                  На реката?

 

Кирчо                        Н-е-е, потока,

дето цял ден дремел Смока,

каза булката на Мисирока.

 

Зайо Байо                  И Мисирката ли беше тука?

 

Кирчо                        Ох, голяма несполука…

 

Зайо Байо                  Кирчо, още ли сънуваш,

да не би да се преструваш?

 

Кирчо                        Н-е-е, ей тука бяха,

казвам ти го, тук стояха.

 

Румен                         Ох, каква е тази врява?!

Гледай, целият съм в плява.

 

Злати                          За какво говори той?

Ще те спукаме от бой.

 

Зайо Байо                  Брат ви нещо е сънувал,

чух го даже да бълнува.

 

Кирчо                        Не аз, те бълнуваха,

даже много се вълнуваха.

После тръгнаха на път

БМВ-то да крадат.

 

Зайо Байо                  На Катеричока?

 

Кирчо                        Мисирката и Жабока!

 

Румен                         Булката на Мисирока,

да не те е праснал тока?

 

Злати                          Пак си ги измисляш значи,

както с тъпите задачи.

 

Кирчо                        Ох, повярвайте ми моля,

после бийте ме на воля.

Щото тези тук двамината

се разбраха във комбина

къщата им да нападнат

и детето да откраднат.

 

Румен                         Хайде стига, много стана

мисля вече всичко схванах.

Първо беше БМВ-то,

после включи и детето…

 

Зайо Байо                  Булката на Мисирока…

вярно, не е никак стока.

Викаш, двамата с Жабока….?!

А не, чак такава работа

не е за онези двамата.

 

Кирчо                        Щом не ми се доверявате

значи много ще прощавате,

но ще трябва сам тогава,

с двамата да се разправям.

Тръгвам и не ми пречете!

Тука кротичко си спете.

 

Злати                          Много бързаш, Кирчо, много,

аз ти вярвам, да, ей Богу….

 

Румен                         Аз съм също с теб, братле,

как най-малкото петле

ще оставим в тъмнината

да се скита из гората.

/завързват му ръцете и устата/

 

Зайо Байо                  Аз… насилието мразя,

но във този случай ясен

                                   здравето да ти опазя

с братята ти съм съгласен.

Тъй ще се успокои

и ще може да поспи.

Чувал съм да казват старите

още чак от древността

да-а-а, че винаги по-мъдро е

утрото от вечерта….

 

ПЕСЕН НА ЖАБОКА И МИСИРКАТА

Мързелът е славно нещо,

препоръчваме горещо

да се мързелува яката –

на живота туй е цаката.

 

Мързелът е без съмнение,

най-велико постижение.

Още чак от древността

съществува по света.

 

На големи обороти,

който казва, че работи,

той без никакво съмнение

е глупак за съжаление.

 

Ние работата мразим,

вечно от труда се пазим

който се изхранва с труд

никога не е прочут.

 

Жабока                      Ей, голяма работа

сме това със тебе двамата.

Всичко мина според плана

даже време ни остана.

 

Мисирката                Катеричето, мъничкото,

даже не усети всичко то.

Неможа да разбере,

че е в нашите ръце.

 

Жабока                      А и как ще разбере

ти го омота добре

със дебелото въже.

 

Мисирката                Катерицата Иванка

пак ли дреме на полянката?

 

Жабока                      О, тя даже спи, бих казал.

Както ти го бях предсказал

слабовата е за мен,

не бях никак затруднен.

По главата щом я хлопнах

и веднага се изопна.

 

Мисирката                Значи тя не е разбрала

още работата цяла.

Има много да се чуди

после като се събуди.

 

Жабока                      Утре с тебе много ловко

ще разучим обстановката.

Дойде ли Катеричока

аз изпращам Кольо Смока,

дето чака при потока.

Той без много предисловия

казва нашите условия –

щом дадат ни БМВ -то,

ние връщаме детето.

 

Мисирката                После сядаме в колата

и летим във небесата.

 

Жабока                      Как във небесата, стой,

ще те потроша от бой?!

 

Мисирката                Споко бе, така е думата.

Остави на мене, умната

БМВ-то да шофирам,

весело да маневрирам

между горските дървета,

по полета и шосета.

Ето сядай тук до мен

за да пробваш как след ден

с БМВ-то ще летим

двама с тебе, яко дим.

 

Жабока                      Нещо май недоразбрах,

ще ме изкривиш от смях.

Какви глупости приказваш,

кой ще управлява казваш?!

 

Мисирката                Как кой, мисля че прекрасно

и на двама ни е ясно.

Аз ще карам БМВ-то,

ти ще си до мен, в купето.

През прозореца си даже

на природните пейзажи

може да се наслаждаваш.

 

Жабока                      Тука вече прекаляваш.

Аз ще те одрусам здравата

също като лани кравата

и ще ти наложа вето

кой да кара БМВ -то.

 

Мисирката                Тъй да бъде, на ти, на…

ще те клъвна по носа.

 

Жабока                      Мен ли ще кълвеш, тъпачко,

ей сегичка ще те смачкам.

 

Мисирката                На ти един десен прав,

после крив и после ляв…

 

Жабока                      Я да отнесеш шамара

за да стоплиш кой ще кара

общото ни БМВ-е,

аз ще съм, помни добре!

 

Мисирката                Но ти даже не разбираш

как колата да шофираш.

Нямаш правоуправление

тук за горското движение.

Според пътния закон

нямаш книжка, ни талон.

 

Жабока                      Имам, взех ги от Мишока –

той приятел е на Смока.

Напечата ги пред мен

за рождения ми ден.

 

Мисирката                Ей, голям си тарикат.

 

Жабока                      Тарикат, ама богат.

Вече имам БМВ-е,

нищо няма да ме спре.

 

Мисирката                Още нямаш БМВ-то…

 

Жабока                      Лягам, ти пази детето…!

 

ПЕСЕН НА ЗАЙО БАЙО

Сутрин тихо е в гората

Слънчо щом се появи

и тревите, и листата

чакат първите лъчи.

 

Всички горски обитатели

стават кротки и добри

и най-предани приятели

Слънчо щом се появи.

 

Ето вече се усмихва

там от хоризонта чист.

Всичко живо в миг притихва

за да му се наслади.

 

Зайо Байо                  Мисля, вече сте разбрали

при това съвсем,

сигурно сте и видели

главния проблем –

малко нещо е крадлива

нашата гора,

ама много е красива

нейната зора.

Затова, като мнозина,

при това в захлас

да замина за чужбина

все немога аз.

Как кажете да оставя

нашата гора,

щом немога да забравя

нейната зора.

Щом немога да забравя

нейния листец,

шепота, който оставя

тихия ветрец.

Затова и обещавам

с всякоя зора,

истински да защитавам

родната гора!

 

Гаргата                      Ох, изподрах се в гъсталака.

Зайо, тука ли си, кака?

Хвана ли онез гамени?

 

Зайо Байо                  Само са заподозрени.

Виж ги тука до стобора

кротко си седят в затвора.

 

Гаргата                      Ей сега ще ги науча…

 

Зайо Байо                  Първо всичко да проуча.

Най- напред помириши ги,

а пък после, пердаши ги.

Щото има вероятност,

бих казал дори опасност,

те виновни да не са.

Верен ли ти е носа.

 

Гаргата                      Имам страшно обоняние,

щото съм с образование.

В горския колеж девичи

имах винаги отличен

по най-тънки миризми

от далечните страни.

 

Зайо Байо                  Хай, тогава мириши…!

 

Кирчо                        Ето кой ни набеди,

ето кой ще ни плати

за среднощните беди –

нашата позната Марга

ужким хубавата Гарга.

 

Гаргата                      Не съм Марга, а Марго,

като взема туй дърво….

 

Румен                         Кирчо, малък си, млъкни!

 

Злати                          Прав е Кирчо този път –

изкриви ми се гърба

да лежа на тази слама,

вместо да съм в къщи с мама,

вместо да съм сгушен в тати…

 

Румен                         Стига си ревал, бе Злати.

 

Кирчо                        Ще наема адвокати,

точно тъй е, прав е Злати!

 

Румен                         А млъкнете де, двамината.

Виж, на Марга перушината –

доста е поизгоряла.

 

Злати                          Вярно, как ли е търпяла ….?!

 

Зайо Байо                  Е, подуши ли ги вече,

твоят нос какво ти рече?

 

Гаргата                      Чакай малко, не препирай,

тука нещо не разбирам.

Нека да се приближат

по-наблизо да стоят.

Трябва да опитам пак

ще подуша този крак.

Все пак нужен е талант …

Хм, докарват на дезодорант.

 

Румен                         Какъв?

 

Гаргата                      „ФА“ – мъжки.

 

Злати                          Взел си го от тате…?

 

Кирчо                                    Дръжки.

 

Зайо байо                  Да-а-а… за голямо съжаление,

с малко повечко вълнение

и макар със закъснение,

тук ще трябва извинение.

Ама вие сте виновни,

що се скитахте бездомни

във гората по нощите

вместо кротичко да спите?!

Явно съм направил гаф,

съжалявам, не бях прав….

 

Румен                         Аз и тука спах добре…

 

Кирчо                        Е, не беше много зле …

 

Злати                          Мен гърбът си ме боли

малко още от преди.

 

Гаргата                      Извинението е прието.

Хайде, тръгвайте напето,

че на Зайо трябва още

да река що стана снощи.

 

Зайо Байо                  Чакай малко, как тъй снощи?

Станало е нещо още….?

Пак ли някоя засада?

 

Гаргата                      За голяма изненада

имало е и сражение.

Тъй е то за съжаление.

 

Злати                          Как сражение, къде?

Някой боя ще яде.

 

Румен                         Снощи вас ли пак нападнаха,

този път какво откраднаха?

 

Гаргата                      Не мен, Катеричката Иванка.

Пред дома й на полянката

я намерих да лежи.

Първо си помислих – спи,

ама щом я бутнах с крак

тя простена и разбрах,

че пребита е горката.

Хлопната е по главата.

Като я издърпах в тях

на секундата разбрах

и съставих твърдо мнение,

че било е покушение –

нямаше й го детето

дето спи на канапето.

 

Зайо Байо                  Как, детето са откраднали?

 

Гаргата                      Затова са я нападнали.

 

Кирчо                        Ето, аз нали ви казах,

даже мястото показах,

дето през нощта стояха.

 

Зайо Байо                  Мисирката и ….

 

Кирчо                        Двамата с Жабока бяха.

 

Зайо Байо                  И Жабока ли … ?!

 

Кирчо                        И Жабока я,

пак ли нещо не разбра.

 

Румен                         Щото все ги нагласяваш,

приказчици съчиняваш.

 

Кирчо                        Как тъй за такова нещо

лъгал бих така зловещо?!

 

Злати                          Щото лъжеш много вещо.

 

Кирчо                        Нали затова избързахте

и веднага ме завързахте.

 

Зайо Байо                  Хайде, стига препирни!

Кирчо, ти млъкни!

Румене – седни! Злати …..

 

Гаргата                      Той мълчи ….

 

Зайо Байо                  Първо да съставя план…

Ще ги хвана във капан!

Второ …, трябва да реша

как да не ги изтърва.

Трето ….

 

Кирчо                        Трето, трябва да решиш

двамата да проследиш.

 

Зайо Байо                  Тъкмо щях да си го кажа.

 

Кирчо                        Нищо, нека ти подскажа.

 

Румен                         А четвърто, има ли четвърто,

казвай бързо, на увъртай.

 

Злати                          Да, четвъртото къде се скри?

 

Кирчо                        То е – виж първите три.

Слушай ме, време няма,

че бедата е голяма.

Катериченцето клетото

да намерим най-напред

трябва. После може и до петото

да ви слушам, но сега по ред –

действаме ли единично,

аз не влагам нищо лично,

но едва ли ще успеем,

някой да преодолеем.

Камо ли тези бандюги,

че и даже някои други.

Затова аз имам мнение –

да направим опълчение!

 

Зайо Байо                  Браво Кирчо, ти си гений!

Да така е, без съмнение.

 

Гаргата                      Вярно, умна си глава,

казваш правилни слова.

 

Румен                         Аз съм умната глава,

що оспорвате това?!

 

Злати                          Да, но Кирчо ни го каза

и решение подсказа.

 

Зайо Байо                  Хайде, тръгваме на път,

вече всички да мълчат.

Първо хващаме следата,

после вкупом през гората

проследяваме ги смело.

Ще доказваме на дело,

как опазваме децата

що родила е гората.

А когато ги открием

хубаво ще ги набием.

            /може да прерасне в песен/

 

Гаргата                      И носа ще им натрием.

 

Злати                          И гърба ще им превием.

 

Румен                         И на кол ще ги побием.

 

Кирчо                        Щото готини сме ние.

 

Зайо Байо                  И врата ще им извием.

 

Злати                          На кравай ще ги навием.

 

Румен                         Мозъка им ще пробием.

 

Кирчо                        Щото готини сме ние.

––––––

           

Жабока                      Чувам нещо в гъсталака,

ей оттам като че трака…

Я да взема аз патлака.

Засега ще легна в мрака,

ти иди във гъсталака

и докладвай ми оттам

кой прокрадва се насам.

Ето! Чуваш ли го – трака.

Бягай бързо във трънака!

 

Мисирката                Аз пък нищичко не чувам.

Да не би да се страхуваш?

 

Жабока                      Кой? Аз? Мен да ме е страх?!

Ще ме изкривиш от смях.

Как тъй аз ще се страхувам,

ето виж, не се преструвам.

Ще се появя от мрака,

нека онова си трака.

 

Мисирката                Значи си голяма работа.

Хайде да вървиме двамата.

 

Жабока                      Ти върви там във трънака.

Ако трябва във атака

аз след тебе ще се впусна,

хубавичко ще го друсна

този дето само чака

и така опасно трака.

 

Мисирката                Ти за щъркела ли мислиш?

Що във мене се натискаш?!

Гледай го, сега пък хукна …

Чакай малко. На, да пукна,

ако пак го спомена.

 

Жабока                      Вярно ли говориш …?!

 

Мисирката                Да.

 

Жабока                      Ако пак го споменеш

знай, че боя ще ядеш.

 

Мисирката                Е добре де, обещавам

няма да го споменавам

тук за щяло и нещяло.

Няма … само че нацяло.

До половината обаче

мисля си е друго яче.

Ето, казвам само Щрък…

 

Жабока                      Чакай! Спри веднага, млък…!

 

Мисирката                Щрък….

 

Жабока                      Млък…

 

Мисирката                Щрък….

 

Жабока                      Млък…

 

Мисирката                Щрък….

 

Жабока                      Млък! Стига!

Шушумига с шушумига.

 

Мисирката                Това навярно е уплаха,

гледай зъбите ти тракат.

Няма никой, ето виж,

да не би да се боиш….?!

 

Жабока                      Казах, не! Не чули вече …

но ще гледам по-далече

от трънака да стоя.

 

Мисирката                А пък аз не се боя.

 

Жабока                      Вече няма ли да спреш,

искаш боя да ядеш?!

Хайде, стой на пост в дерето,

аз ще пазя тук детето!

–––––-

 

Гаргата                      Виждате ли я следата?

Хванах я по миризмата.

Тук за отдих са се спрели ….

После бързо са вървели

ей, по онова там стръмното.

Кирчо                        Трудно им е било в тъмното…

 

Румен                         Кириле, не философствай.

 

Злати                          И братлето не ядосвай.

 

Румен                         Давай там след леля Марга

най- умната черна гарга.

Тя пътеката улучи

и щом всичко тук приключи

обеща да ни научи как

да откриваме следите

и по пладне, и по мрак,

дето са в тревата скрити.

 

Злати                          Мен пък обеща ми даже

бъдещето да предскаже.

Ще ми гледа на крило,

за да види тя защо

в любовта не ми върви.

 

Кирчо                        Чакай малко, чакай, спри!

Тука нещо ме смущава,

все към гъстата дъбрава

май ни води тази Гарга.

 

Злати                          Ти съмняваш се във Марга?

Кирчо, как не те е срам,

ето, сдържам се едва

по носа да не те фрасна.

 

Румен                         Да, направо си ужасен.

Тя спаси ни от затвора,

дето е на Зайо в двора,

тя ще каже де са скрити

и проклетите бандити,

и по прясната следа

тя ни пътя начерта.

Пътят ни към хоризонта нов

да я следвам съм готов ….!

 

Злати                          Аз също и без спиране …!

 

Кирчо                        Леле, тези са зомбирани…

А, къде е Бате Зайко….?!

 

Злати                          Стига вече, Многознайко.

Той до Гаргата върви

все по пресните следи.

 

Кирчо                        Аз и Гаргата не виждам …

 

Злати                          Този вече ни обижда.

Ми, да ги настигнем трябва,

дай по-бързичко тогава.

 

Кирчо                        Да, но нашата пътека,

като че ли стана мека…

 

Румен                         Вярно…., карай по -полека.

 

Кирчо                        Как по нея ще вървим

нали ще се потопим?!

 

Злати                          Как тъй ще се потопим,

като само си вървим?!

Виж какво ще ти река,

туй пътека е, а не река.

 

Кирчо                        Тъй де, но за зла беда…

в блатото ни води тя.

 

Румен                         В блатото ….?!

 

Злати                          В блатото…. каква измама.

Казваш Гаргата я няма?

 

Румен                         Ами Зайко детектив,

той дали е още жив?!

 

Кирчо                        Като че ли нещо чувам

казвам ви, не се преструвам.

 

Румен                         Този път и аз го чух.

Наостри и своя слух.

 

Зайо Байо                  Помощ …. Пом…

 

Злати                          Ето, чувам го оттам.

Зайо, тук сме, не си сам.

 

Кирчо                        Гледай да не се препънеш,

като него ще потънеш.

 

Злати                          Няма, тръгвам по посоката,

ето, там е, във дълбокото.

 

Румен                         Няма сам да го достигнеш,

как по блатото ще минеш?!

Силите си да сдружим

само тъй ще го спасим.

 

Злати                          Лапата му виждам, ето.

Кирчо, бързо дай въжето.

Румен                         Браво, хвана се, това е.

Дърпай, както всеки знае.

 

Злати                          Дърпайте това въже

нали вече сме мъже.

 

Тримата                     Ура! Успяхме, браво!

 

Зайо Байо                  Много ви благодаря, момчета!

Вие храбри сте петлета,

ей така, със дружни сили

бихте всекиго спасили.

Много съм ви задължен,

ще запомня този ден….

Но … макар да бе опасно,

ще поразсъждавам гласно –

мисля вече сме наясно

кой ни вкара във беда.

Вярно ли говоря …?

 

Тримата                     Да!

 

Румен                         Тази наша леля Марга,

черната коварна Гарга.

Дето уж била нападната,

зимнината й открадната …

 

Злати                          Палнали й перушината

някъде, там до камината.

Всичко тя е нагласила.

 

Румен                         А ти беше много мила…

 

Злати                          Имала глава да пати,

тя ще види кой е Злати.

 

Зайо Байо                  Но без много да протакаме

трябва всичко да наваксаме,

иначе не ще ги хванем,

тези двама хулигани.

 

Кирчо                        С Гаргата са вече трима.

 

Зайо Байо                  Вярно! Много бой ще има.

 

Злати                          Зная, че ще ги набием

ама как ще ги открием?

 

Зайо Байо                  Ще ви кажа, ето как-

виждате ли този знак?

 

 

Румен                         Мънички зрънца ориз –

малко качествен, но чист.

Много  ясна е следата,

тя … пак води към гората?

 

Злати                          Кой обаче я оставя

и  ориза си забравя?

 

Зайо Байо                  Дирята оставя Марга,

нашата позната Гарга.

Днес, когато я видях

също я заподозрях,

затова аз много бързо

за опашката й вързах

малко пликче със ориз.

Имам си такъв девиз:

„Във гората без храна,

никога не тръгвай!“ Да-а-а.

Тайно скъсах го във края

щото Марга да не знае,

че по горската трева

прави видима следа.

 

Румен                         И сега какво излиза

ще преследваме ориза?!

 

Зайо Байо                  Да, така ще я следим.

По ориза ще вървим,

за да може да открием

и скривалището ние,

дето Катеричето държат.

Хайде, тръгваме на път.

А когато ги открием

                                    хубаво ще ги набием.

 

/Ако предния път този текст е преминал в песен, пеят всички. Ако не – текста се разпределя между петлетата/   

 

И носа ще им натрием.

И гърба ще им превием.

И кол ще ги побием.

Щото готини сме ние.

И врата ще им извием.

На кравай ще ги навием.

Мозъка им ще пробием.

Щото готини сме ние.

––––––––––

Жабока                      Ето, Шефката пристига.

Бърза, даже пушек вдига….

 

Мисирката                Как тъй Шефката, коя е тя?

Значи още някой знае …?!

 

Жабока                      Шефката е кака Марга,

най- умната черна Гарга.

Тя измисли тази работа,

дето свършихме я двамата.

Виж я, слиза по наклона.

 

Мисирката                Много станахме на клона,

да не вземе да се счупи

и да паднеме по….

 

Жабока                      Шшшшт!

Вместо зло да пророкуваш

с Шефката да се ръкуваш

бързичко иди,

че пътеката е стръмна,

а гората тук най-тъмна.

Бягай, помогни!

 

Гаргата                      Хубавичко сте се скрили –

тук не биха ни открили.

Катеричето къде е?

Там ли? Да, това добре е .

И условията идеални…,

май ще има премиални.

 

Жабока                      Бързаше със всички сили

да не са те проследили?

 

Гаргата                      Как да проследят?! Кого?

 

Жабока                      Теб да проследят, Марго.

 

Гаргата                      Преследвачи, детективи,

мисля, не са вече живи

тръгнаха да дирят вас,

но са в блатото в тоз час.

Аз ги натопих добре …

Нека всеки разбере –

умна съм, и съм красива,

и със мен шега не бива!

 

Мисирката                Как тъй само премиални?!

Мисля, много сте нахални.

Ще го кажа много бавно –

всичко ще делим по равно.

 

Жабока                      Как колата ще делим,

как ще я разпределим,

това на мен, това на теб?!

 

Мисирката                Ще я караме поред.

Първо ще я кара ….ш ти,

после ….тя, накрая аз.

И така ще се въртим

тримата на всеки час.

 

Гаргата                      Виж я днешната младеж –

нагла, колкото си щеш.

Възрастното поколение

заслужава уважение!

Сега, слушайте внимателно

ще го кажа назидателно,

за да спрете най- накрая –

караници не желая!

Първо – делото с детето

до финал да доведем,

после мисля, БМВ -то да …?

 

Мисирката                Да…?

 

Гаргата                      Да….

 

Жабока                      Да …?

 

Гаргата                      ….. препродадем!

 

Мисирката                Имаме ли купувачи

за не леката задача?

 

Гаргата                      С едногърбата камила

вече съм се спазарила.

Само знак очаква тя,

за да дойде начаса.

 

Мисирката                Ами, сумата каква е,

мисля, трябва да узнаем.

 

Жабока                      На, дойдохме си на думата.

Тъй е Шефке, кажи сумата.

 

Гаргата                      Точно сто хиляди в брой.

Но сега ми чуйте думата –

много кротко и без бой

ще делим ….

 

Мисирката                Ще делим ….?

 

Гаргата                      Ще делим …

 

Жабока                      Ще делим …?

 

Гаргата                      …… щом вземем сумата.

 

Мисирката                Мисля, ясно е, нали,

всичко ще делим на ….. три?!

 

Жабока                      Сто на три, без три, по три…

как ще ги делим на три…?!

 

Мисирката                Крастав, ти не се мъчи.

 

Жабока                      Колко прави три по три….?

 

Кирчо                        Девет.

 

Жабока                      А три плюс три ….?

 

Злати                          Шест….

 

Жабока                      …….. ами без три…?

 

Румен                         Три….

 

Гаргата                      Тъй, тъй….., бях ви позабравила,

мислех, че съм ви удавила.

От тресавището как,

се спасихте в този мрак.

И как сте ме проследили ….?

 

Румен                         То е ясно, с дружни сили.

 

Гаргата                      Да, в това не се съмнявам.

Само малко съжалявам,

че ви отървах от плен,

а сега сте против мен.

Нищо….. щом така желаете

мисля редно е да знаете

учила съм карате.

 

Злати                          Аз пък зная хватки две.

 

Гаргата                      В боя съм с най-дълъг стаж.

А това е камуфлаж.

/съблича изгореното наметало/

 

Жабока                      Ние трима, вие трима,

явно много бой ще има …

 

Зайо Байо                  Крастав, оправи си стойката

и недей да бъркаш бройката.

Кирчо, тези двамата

оставете ги на мен.

От вас искам само Гаргата.

 

Румен                         Тя за нас не е проблем.

––––––––––

 

Зайо Байо                  Хванахте ли кака Марга,

черната, коварна Гарга?!

А сегичка много бързо,

тези двама да завържем.

Нека си седят във храстите,

докато извикам властите.

/към публиката/

 

Както в приказките става

все добрите побеждават,

винаги побягва злото,

победено то доброто.

Но за жалост и беда

това е приказка деца.

Във живота ни уви,

май обратно все върви.

Побеждаваме уж злото,

тръгваме напред с доброто,

злото все си заминава,

но за жалост пак остава.

Как от нашата гора

все не мога за беда,

вече толкова години

лошотата да надвия?!

Чуйте ме дечица мили –

тук ще трябват всички сили.

Затова сега е нужно

злото да надвием дружно.

Ще помагате ли…?!

 

Децата                       Да-а-а.

 

Румен                         И във радост, и в беда….?

 

Децата                       Да-а-а.

 

Злати                          Ще изкореним ли злото …?!

 

Децата                       Да-а-а.

 

Кирчо                        Ще помогнем на доброто ….?

 

Децата                       Да-а-а.

 

Зайо Байо                  Това е моята мечта!

 

ФИНАЛНА ПЕСЕН

 

И ако утре най-случайно,

попаднеш в някаква беда

недей унива, а кажи си –

след залеза идва зора.

 

Ако бандити те нападат

по тъмно в гъстата гора

не се страхувай, а кажи си –

след залеза идва зора.

 

Случайно, ако ти подложат

за присмех динена кора

недей унива, усмихни се –

след залеза идва зора.

 

Приятел верен те излъже

и те остави във нощта –

да вярваш вече ти си длъжен-

след залеза идва зора.

 

 

 

КРАЙ

 

 

 

 

 

Check Also

Игрите на палавата виелица

ЮЛИЯ МОМЧИЛОВА е авторка на голям брой приказки, стихотворения, куклени пиеси и сценарии за детски …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *