Съветът на съседа

Живял някога един селянин, който заклал прасето си. Обичаят повелявал да изпрати парче месо, салам и дроб на всички съседи. Този селянин, който вече много пъти получавал подобни подаръци, решил, че ако следва обичая, може да си остане без нищо. Като посветил в това един съсед, казал:
-Аз заклах прасето и ако изпратя по парче месо на Всеки, от когото съм получавал преди, за мен няма да остане нищо. Затова сега те моля, посъветвай ме какво да правя.
На което съседът отговорил:
– На твое място бих увесил прасето пред отворения си прозорец за през нощта, а на следващия ден бих казал на всички, че са го откраднали. Тогава би било простено, ако не направиш подаръци.
Селянинът много се зарадвал на дружеския съвет на съседа, върнал се у дома и го направил на практика. А съседът, който го посъветвал, възползвайки се от тъмнината на нощта, свалил прасето и го отнесъл у дома си. Колко бил разтроен селянинът, когато рано сутринта не намерил прасето! Той ругаел съседската идея, от която бил възхитен предната вечер. Тръгнал да сподели мъката си и първия, когото срещнал, бил съседът съветник, на когото разказал за нещастието си с думите:
– Съседе, как мислиш? Откраднали са ми прасето! 
– Така, така – казал съседът, – точно така, продължавайтака. Разкажи тази история на всички, които срещнеш, и аз не се съмнявам, че те ще ти повярват.
Селянинът започнал да протестира и тържествено да се кълне, че прасето му наистина е откраднато. Но колкото по-силно изразявал мъката и досадата си, толкова по-високо се възхищавал съседът му: – Точно така, точно така, приятелю. Дръж твърдо на своето и тогава всички ще ти простят липсата на подаръци.