Повярвай

Веднъж атеист се разхождал покрай ръба на една пропаст, подхлъзнал се и паднал вътре. Падайки, успял да се хване за клонката на малко дърво, растящо в една цепнатина в скалата. Докато висял на клона, люлеейки се под напора на студения вятър, той разбрал цялата безнадеждност на своето положение: долу се виждали покрити с мъх скални късове, а възможност да се изкачи нагоре не се виждала. Ръцете му, държащи клонката, отслабнали.
"Е – помислил си той, – само Бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в Бога, но това трябва да е било грешка. Какво губя?" Затова призовал: "Боже! Ако съществуваш, спаси ме, и аз ще вярвам в теб!" Не последвал отговор.
Той се обърнал отново: "Моля те, Боже! Аз никога не съм вярвал в теб, но ако ме спасиш сега, от този миг ще Вярвам в теб."
Изведнъж се раздал велик глас от облаците: "О, не, няма да го направиш! Познавам такива като теб!"
Човекът толкова се учудил, че едва не изпуснал клонката. "Моля те, Боже! Ти грешиш! Аз наистина го мисля! Аз ще вярвам!" "О не, ти няма да го направиш! Всички вие така приказвате!"
Човекът умолявал и убеждавал. Накрая Бог казал: "Е добре. Ще те спася… Пусни клонката." "Да пусна клонката?! – възкликнал човекът. Да не си Мислиш, че съм луд?"