Охик

Живели едно време мъж и жена. Те имали един-единствен син.
Веднъж бащата го повел при майстор, за да го научи на занаят. При извора селянинът се спрял, утолил си жаждата и казал:
— Охай!
В същия миг от водата изскочил Охик — водният дух — и попитал:
— Какво искаш от мене? Накъде си тръгнал?
— Отивам да дам сина си на занаят — отговорил селянинът.
— Дай го на мене, аз съм добър майстор! Бащата му оставил сина си. Охик взел момчето и се спуснал с него във водата. А селянинът се върнал в къщи.
Минало се, що се минало. Родителите на момчето едва-едва преживявали. Бащата отишъл при извора, напил се и извикал:
— Охай!
Охик излязъл от водата и попитал:
— Защо ме викаш?
— Ние с мъка се прехранваме — отговорил бащата. — Дойдох да прибера сина си, по-добре ще е да помага в къщи.
— Още не е изучил занаята.
— Щом е така, дай ми нещо, за да преживеем някак засега.
Охик се спуснал във водата, изнесъл една покривка, дал я на селянина и рекъл:
— Когато изгладнееш, разгъни покривката.
Взел селянинът покривката и се върнал в къщи. Там той постлал покривката и изведнъж по нея се наредили различни ястия.
Мъжът и жената заживели охолно. Един ден жената казала на мъжа си:
— Какво ще кажеш, ако поканим на гости жената на княза?
— Недей, жено — отвърнал мъжът. — Щом види покривката, тя ще поиска да ни я вземе.
— Нищо! И все пак аз ще я поканя! — настоявала жената.
— Недей, ти казвам, ще съжаляваш!
Но тя не го послушала и поканила жената на княза и други съседи.
Гостите се събрали и жените им веднага забелязали, че стопанката не е приготвила нищо за обяда. Дори огнището било студено.
— Че защо са ни поканили? — почнали да се питат те.
Когато дошло време за обяд, стопанката постлала покривката и върху нея изведнъж се появили различни ястия. Жената на княза си помислила: «Я да открадна аз тази покривка!», и пошепнала на селския кмет:
— У нас в къщи има също такава покривка. Иди и я донеси!
Кметът изтичал, донесъл покривката и жената на княза подменила покривката на стопанката.
Гостите се разотишли.
Вечерта селянинът и жена му огладнели. Постлали те покривката, но никакви яденета не се появявали. Сетили се тогава те, че жената на княза е откраднала покривката.
На следния ден мъжът и жената отишли при извора, напили се с вода и рекли:
— Охай!
Охик веднага изскочил от водата.
— Какво искате?
— Искаме да ядем!
— Та нали ви дадох покривка?
— Жената на княза ни дойде на гости и я открадна. Тогава Охик влязъл във водата и изнесъл оттам една тиква.
— Ето ви тази тиква. Когато я разтърсите, от нея ще излезе конница и ще се нахвърли срещу княза.
Мъжът и жената взели тиквата и си отишли. Като стигнали в къщи, те взели да тръскат тиквата. От нея изскочили въоръжени конници. Те нападнали княза и почнали да събарят стените, вратите и прозорците на неговия дворец.
Наоколо се събрал народ. Всички взели да питат:
— Защо нападнахте княза?
— Дойдохме за покривката. Жената на княза я откраднала — отговорили воините.
Уплашил се князът и веднага дал покривката на конниците, а те я върнали на селянина. Той скрил конниците в тиквата и я окачил на стената.
Минали се няколко години. Един ден селянинът рекъл на жена си:
— Нашият син сигурно вече е научил занаят. Я да отидем да го приберем!
Отишли те на извора, напили се с вода и казали:
— Охай!
Охик се появил и попитал:
— Защо ме викате?
Върни ни сина. Стига се е учил!
— Ще отида да видя и ако разбера, че се е изучил, ще ви го доведа — рекъл Охик и изчезнал във водата.
Охик имал дъщеря. Тя казала на момъка:
— Виждаш ли колко отсечени глави има тук — това са все глави на бащини ми ученици. Ако баща ми те попита изучил ли си занаята, ти му отговори «не». Иначе и ти ще си изгубиш главата!
Върнал се Охик в къщи и попитал момъка:
— Е, момко, кажи, изучи ли занаята? Защото баща ти и майка ти са дошли за тебе.
— Не, майсторе — отговорил момъкът. Охик взел да го бие и да го блъска:
— Кажи, че си го изучил! Кажи, че си го изучил! Но момъкът все повтарял:
— Не, не и не!
Изморил се най-после Охик и върнал момъка на родителите му. По пътя момъкът казал на баща си и майка си:
— Вие вървете напред, аз ще ви настигна.
Превърнал се момъкът във вран кон, препуснал по пътя и задминал родителите си, а после отново станал на човек и се приближил към тях. Бащата казал:
— Жалко, синко, че изостана от нас. Оттук ей сега прелетя кон. Ако беше и ти с нас, сигурно щяхме да го хванем.
Докато стигнат до дома си, синът се превръщал в десет различни животни и все преминавал покрай родителите си. В къщи той казал на баща си:
— Татко, конят, сърната, еленът и другите животни, всичко това бях аз. Моят занаят е да си меня образа. Ето сега ще се превърна в кои, а ти ме продай на пазара. Само че внимавай, продай ме без юздата. Продадеш ли я — няма вече да се върна.
И така той се превръщал няколко пъти във вран кон. Баща му го продавал на пазара, а вечерта синът се връщал в къщи.
Веднъж, когато бащата продавал сина си в образа на кон, из пазара обикалял Охик. Той познал в коня своя ученик, познал и бащата и се приближил до тях. Но бащата не разбрал, че това е Охик.
— Колко искаш за коня? — попитал го Охик.
— Сто и петдесет жълтици — отговорил бащата.
— Но аз го купувам само заедно с юздата.
— Не, аз го продавам без юздата.
— Ще ти дам двеста жълтици, само ми продай коня с юздата — настоявал Охик.
Селянинът се съблазнил от парите и се съгласил. Охик завел коня у дома си, вързал го за един стълб и рекъл на дъщеря си:
— Ти го наглеждай, а аз ще отида да си взема лъка и стрелите. Но девойката познала момъка и освободила коня,а той се превърнал в гълъб и отлетял. Охик пък се превърнал в ястреб и се спуснал да го гони.
Гълъбът видял една сватба, превърнал се в роза и паднал сред гостите. Тогава ястребът се превърнал в народен певец и със са в ръка се приближил към сватбарите. Всички един след друг започнали да миришат розата. Когато дошъл ред на певеца, той взел розата, смачкал я и се опитал да я разкъса, но розата се превърнала в шепа просо, което се разсипало по земята. Едно зрънце влязло в обувката на един от гостите. Певецът се превърнал в квачка, която почнала да кълве просото. Но влязлото в обувката на госта зрънце се превърнало в лисица и лисицата удушила квачката. После тя се превърнала в момък, който почнал да пирува заедно със сватбарите.
От небето паднаха три ябълки: едната е за този, който разказва, втората за този, който слуша, а третата е за всички хора по белия свят.