Знаменитият валеж в Пиомбино

Веднъж в Пиомбино заавалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опи­тало червено зърно — то миришело на ягода. — Бонбони! Бонбони!
И всички се втурнали по улиците да си пълнят джо­бовете. Но не успявали да съберат всичко, защото валяло силно.
Градовалежът траял кратко, но оставил улиците по­крити с килим от благоуханни бонбони, които скърцали под краката. Учениците на връщане от училище намерили достатъчно, за да си напълнят чантите. Стариците си били на­правили хубави вързопчета от кърпите, които носят на гла­вите си.
Знаменит ден било.
И сега много хора чакат от небето да завалят бонбони, но оня облак не е минавал вече нито над Пиомбино, нито над Торино и може би няма да мине дори над Кремона.