Змията – по-предана от жената

Имало едно време една зла жена. Тя измъчвала как ли не мъжа си, но той не можел нищо да направи. Веднъж, когато станало съвсем нетърпимо, той взел един чувал и казал на жена си:
— Хайде да отидем на полето и да съберем малко сух тор!
Жената тръгнала с мъжа си. Когато стигнали до един кладенец, мъжът казал:
— Я дай да те спусна в кладенеца, ще извадиш вода да се напием!
Тя се съгласила. Но щом спуснал жена си, мъжът веднага изтичал, намерил голяма плоча и захлупил с нея кладенеца. После се разтърсил наоколо, видял една змия и хвърлил и нея в кладенеца. Уловил след това един вълк и една мечка и хвърлил и тях след змията.
Жената извикала отвътре:
— Какво, да не мислиш, че така ще се отървеш от мене? Почакай малко, аз ще ти дам да разбереш, когато изляза!
— Животните няма да ти позволят да излезеш! — отвърнал мъжът отвън и спокойно се върнал в къщи.
Минала една неделя и той си рекъл:
«Я да отида аз при кладенеца и да разбера какво е станало с жена ми!»
Отишъл там, отместил плочата и чул силния вой на животните:
— Молим ти се, спаси ни от тази жена, мира нямаме от нея, до гроб ще има да помним доброто ти!
Спуснал мъжът въже, измъкнал поред змията, вълка и мечката и ги пуснал да вървят, накъдето им видят очите.
— Измъкни и мене, иначе зле ще си изпатиш! — извикала жена му.
— Да не си поумняла, та да те измъквам?
— Това не е твоя работа, казвам ти — измъкни ме!
Мъжът спуснал въжето и извадил жена си. Щом се намерила вън, тя още там, до кладенеца, се нахвърлила върху човека и добре го набила.
— Главата ти ще откъсна! Как така посмя да ме лишиш от домашното ми огнище!? Само да се върнем в къщи, още ще има да патиш! — разкрещяла се тя. Върнали се двамата в къщи. През нощта някой почукал на вратата. Мъжът отворил и видял вълка, който вкарал в стаята пет овце.
— Вземи тези овце като отплата за онова добро, което ми направи! — рекъл вълкът.
— Кой докара тук тези овце? — попитала жената.
— Вълкът, когото хвърлих в кладенеца при тебе — отговорил мъжът.
— Само да беше посмял да не ги докара! Прави го от страх пред мене! На следния ден пред дома им спряла камила, натоварена с какво ли не.
— Кой доведе камилата? — попитала жената.
— Мечката — отговорил мъжът.
— Личи си, че и мечката не е забравила какво си патеше от мене — рекла жената. — Виждаш ли как треперят дивите животни пред жена ти, само посмей след това да не ми се подчиняваш!
Мъжът решил да заколи камилата и овцете и да направи каварма, а товара на камилата дал на жена си.
Не след много царски глашатаи разнесли из улиците вестта: «Изчезнала е натоварена царска камила. Който я върне на царя, ще бъде награден. А у когото се намери — главата му ще вземат!»
Щом чула това, жената се върнала тичешком в къщи и рекла на мъжа си:
— Ти закла царската камила! Ще отида ей сега при царя и ще те обадя.
Хем ще получа награда, хем ще се отърва от тебе!
Ударил го на молба мъжът й:
— Не ме погубвай! Недей отива при царя!
Не го послушала жена му — отишла и разказала на царя:
— Така и така, моят мъж закла камилата и направи от месото й каварма, а вещите скри. Колко му казвах: не кради царското имущество, нo той не ме послуша.
Отишли царски хора, хванали мъжа и го хвърлили в тъмница. По заповед на царя трябвало до следната сутрин да му отсекат главата.
Щом се научила за нещастието, което сполетяло селянина, змията допълзяла до двореца, вмъкнала се в стаята, където лежал шестмесечният царски внук, и се увила около шията му. Като видяла змията, снахата на царя изпищяла и хукнала да бяга. Съобщили на царя. Той дошъл и замръзнал на мястото си от страх: било невъзможно да се убие змията, без да се жертвува и детето. Когато вестта за това достигнала до ушите на затворения в тъмницата селянин, той си помислил: «Това е моята змия — дошла е да ме спаси!»
— Идете и доложете на царя, че аз мога да махна змията от шията на детето така, че то да остане живо и здраво — рекъл човекът.
— Царят заповядал да заведат затворника при него. Ако махнеш змията от шията на моето внуче, ще получиш всичко, което пожелаеш — рекъл царят.
— Царю честити — отговорил човекът, — аз ще спася твоя внук, но ти ми обещай, че змията няма да пострада.
— Обещавам ти!
Приближил се човекът до царския внук, повдигнал полата на дрехата си, подложил я на змията и рекъл:
— Миличка, ти се оказа по-предана, отколкото жена ми. Слез от шията на детето!
Змията веднага освободила шията на детето, изпълзяла върху дрехата на човека и се свила на кълбо. Човекът я загърнал в дрехата си, изправил се пред царя и му я показал.
— Как успя да махнеш змията от шията на детето? — попитал го царят.
— Че аз не я махнах. Казах само, че тя е по-предана от жена ми, и змията сама освободи детето — отвърнал човекът.
— Ясно е, че тук се крие нещо. . . Я ми разкажи каква е работата! — заповядал царят.
— Ще ти разкажа, царю, ако ми позволиш най-напред да отида в полето и да пусна змията на свобода.
След като пуснал змията, човекът се върнал при царя, разказал му всичко за жена си и го попитал:
— Е, отговори ми сега, царю, имал ли съм право да кажа на змията, че тя е по-предана от жена ми?
— Имал си! — отговорил царят и заповядал да погубят жената, за да се отъвре мъжът й завинаги от нея.