Златни тухли

В миналото някакъв човек натрупал много златни кюлчета. И тъй като златото било страшно много, той го държал в мазето на дома си. Това продължило повече от тридесет години, през които той нищо не похарчил, но му харесвало да се любува на златото си.
Ето че веднъж му откраднали златните кюлчета. Чо векът се разстроил почти до смърт. Някой, който се случил наблизо, казал:
– Но ти нали пази тези кюлчета тридесет години.
Нима за нищо не похарчи златото си?
-Не!
Тогава събеседникът казал на скъперника:
– Е, след като за нищо не си похарчил своето злато, тогава не се разстройвай. Ще ти донеса няколко тухли.
Ти ги обвий с блестяща хартия, сложи ги там, където беше златото, и се наслаждавай на вида им, все едно че са златни кюлчета. Нима това не е също толкова приятно? Защо се кахъриш толкова?