Водач

В стари времена живял един проповедник, който се учел как да намери пътя към безсмъртието. Царят изпратил да го повикат, но посланикът не бързал и проповедникът умрял. Царят силно се разгневил и се канел да екзекутира посланика, когато любимият му слуга му дал следния съвет:
-Хората преди всичко се боят от смъртта, над всичко те ценят живота. Ако самият проповедник е загубил живота си, как би могъл да направи царя безсмъртен?
И така пощадили посланика.
Някакъв бедняк искал да се научи на безсмъртието и като чул, че проповедникът е умрял, започнал да се бие по гърдите от досада. За това чул един богаташ и започнал да се надсмива над него:
– Сам не знае на какво се кани да се учи. Нали този при когото искал да се учи, умря. От какво се огорчава?
Богаташът говори неистини – казал Ху Дзи. – Случва се човек, притежаващ средството, да не е способен да го използва. Случва се също способният да използва средството, а да не го притежава. Един жител на Вей умеел прекрасно да смята. Преди смъртта си той предал тайната на своя син във вид на притча. Синът запомнил думите, но не успял да ги използва. Той предал думите на баща си на друг човек, който го попитал за това. И този човек употребил тази тайна не по-зле от начина, по който би я използвал покойният.
Същото е и с безсмъртието! Нима умрелият човек не е можел да разкаже за това, как да бъде намерен пътят към безсмъртието?