Home » ПРИКАЗКИ » ЧЕРНО МОРЕ

ЧЕРНО МОРЕ

 

 

 

Черно Море

Живял някога един старец, на брега на красиво море. По цял ден той плетял мрежи и хващал риба. Имало толкова много, че старият рибар раздавал и на животните си. Той имал добро куче и черна зла котка. Кучето се казвало Бόли, а котката Сержѝна.

– Бόли! – извикал старецът на кучето си и то веднага се приближило.

– Бόли, донеси ми водата, че ожаднях.

Кучето се втурнало и след малко се върнало с водата.

– Ето ти една рибка. – погалил го старецът.

– Сержѝна! – извикал старият рибар този път на котката си, но Сержѝна не се появила.

– Сержѝна! Сержѝна! – извикал той отново, но пак нищо.

– Сержѝна, искаш ли рибка?

Още щом старецът казал тези думи, котката скочила от покрива и замяукала мазно в краката му.

– Сержина, ето ти рибка. А сега ми донеси шапката, че напече.

Котката взела рибката, а после скочила на закачалката и донесла шапката на стареца.

– Черна котка – зла котка! – изджафкало кучето.

– Не се говори така! – скарал му се старецът.

На другия ден старият рибар се разболял. Имал висока температура и не можел да стане от леглото:

– Бόли, донеси ми хапчетата от рафта.

Кучето заскачало по шкафа където били хапчетата, но така и не успяло да ги стигне.

– Сержѝна! – извикал старецът, но котката не се появила.

– Сержѝна! Сержѝна! – извикал той отново, но пак нищо.

– Сержѝна, искаш ли рибка?

Още щом казал тези думи, котката скочила от покрива и замяукала.

– Сержѝна, донеси ми хапчетата от рафта, че не мога да стана. – помолил я старецът, но котката не помръдвала, тъй като си чакала рибката.

– Сержѝна, днес не можах да уловя, защото съм болен. Когато оздравея ще има за всички. Хайде, Сержѝна, подай ми кутийката с хапчетата. – натъжено казал старецът, но котката отново не помръдвала.

В този момент кучето заскачало по шкафа още по-яростно и кутийката с хапчетата паднала на земята.

Бόли се втурнал да я вземе, но Сержѝна я грабнала и я отнесла на покрива на къщата.

Горкият старец не знаел какво да прави и от мъка заплакал, но изведнъж кучето се разджафкало.

– Джаф, джаф, джаф…

Старецът се обърнал към Бόли и видял едно хапче на земята.

– Сигурно е паднало случайно. – помислил си той и погледнал към покрива на къщата, където се намирала Сержина.

Кучето подало хапчето на стареца и не след дълго температурата спаднала.

Когато на другата сутрин, се събудил, старият рибар отново бил здрав. Той нетърпеливо хвърлил мрежата в морето и извадил много риба. Седнал на стола пред къщата и загледал вълните с лула в ръка.

– Бόли, искаш ли рибка?

– Джаф, джаф… – излаяло кучето с изплезен език.

Старецът му хвърлил няколко едри скумрии и го погалил зад врата.

– Тази котка, ще ни погуби! Нека да я прогоня! Черна котка – зла котка! – изджафкало кучето.

– И дума да не става! Ще видиш, че Сержѝна ще се промени и ще стане добра.

– Помниш ли, че ти така казваше и за майка ѝ. Онази черна проклетница Изолда, която всяка вечер ти късаше мрежата, докато беше жива?

– Боли трябва да вярваме в доброто. Ще видиш, че Сержина ще се промени и ще стане добра един ден.

В този момент гладната Сержѝна скочила от покрива:

– Мяу, мяу, мяу…

Старецът ѝ хвърлил една рибка и я погалил:

– Моля те, Сержѝна, не прави повече така.

Котката замъркала и продължила да се търка в ръката на стария рибар, докато той не заспал сладко на стола.

За нещастие, когато се събудил, старецът видял, че покривът на сламената му къща гори.

– Бόли, Сержѝна, помогнете ми! Донесете вода от морето! Бързо!

Кучето се втурнало, но котката не помръднала. Старецът ѝ хвърлил една рибка и тя хукнала за вода, но след малко се спряла. Старият рибар хвърлил още една рибка на черната котка и тя отново се включила в гасенето на пожара, но пак за кратко.

Не след дълго рибките свършили и Сержѝна отново спряла. Кучето взело да изнемогва и пожарът обхванал цялата къща.

Старецът заплакал, защото горкият бил останал без дом:

– Стига толкова! Не мога повече! Черна котка-зла котка! – заканил се старецът, след което грабнал Сержѝна и я хвърлил яростно в морето.

Най-накрая старият рибар се отървал от черната котка, но морето почерняло.

След няколко минути, покрай изгорялата къщурка на стареца, се завъртяло малко черно котенце със счупена опашка.

– Къш! Къш оттук! Никакви черни котки повече! – ядосано казал старият рибар и изгонил котето.

– Радвам се, че най-после ти дойде акъла в главата. – изджафкал Боли.

– Боли, хайде да наловим риба, че тази от сутринта свърши? – предложил

старецът изневиделица.

– Веднага ще ти донеса мрежата. – изджафкало кучето.

За нещастие обаче, когато старецът хвърлил мрежата в черното море, извадил само няколко малки скумрии. На другия ден положението било същото, че и по-зле.

Така ден след ден, рибата все повече намалявала, старият рибар и кучето гладували, а морето си оставало черно.

Една сутрин, горкият старец се отказал да хвърля мрежата, тъй като през последните дни, все била празна. Той бил толкова отчаян и изнемощял от оскъдните остатъци, че забил коленете си в пясъка с протегнати ръце към морето:

– Защо?!

– Защото ти изгуби вярата си в доброто! – отвърнал един гларус и кацнал на дървото до изгорялата къща.

– Но в Сержина нямаше добро!

– Във всеки има добро и зло, но само от теб зависи в кое ще повярваш.

– Заради нея ми изгоря къщата! – оплакал се старецът.

– Да, но преди това ти спаси живота.

– Как така?

– Рибарю, сигурен ли си, че онова хапче падна случайно от покрива ?

Старецът се замислил, а гларусът повторил:

– Както казах, само от теб зависи дали ще повярваш в доброто или злото.

Не след дълго, старият рибар чул силният лай на Боли. Когато се обърнал, зърнал отново малкото черно котенце със счупената опашка. Горкичкото било свито на топка и не смеело да мръдне, тъй като Боли не спирал да го лае.

Старецът се приближил, а Боли казал:

– Искаше да ни открадне последното парче риба, което ни остана!

– Защото е гладно. – отвърнал старецът.

– Ти да не се побърка!? Не помниш ли!?Черна котка – зла котка! – изджафкало кучето още по яростно.

– Не, Боли, просто е гладно като нас. Виж колко е мъничко и слабичко…

Въпреки, че кучето продължавало да ръмжи към котето, старецът разделил последното парче риба на три:

– Ето, Бόли, това е за теб. Това е за мен, а това е за теб, мъниче.

Старият рибар подал месото на черното котенце и понечил да го помилва.

Изведнъж котето се стреснало и го одраскало с острите си нокти.

– Видя ли? Черна котка – зла котка! – изджафкал Боли.

– Не се говори така! – скарал му се старецът. – Просто е уплашено, защото не ни познава.

Тримата изяли рибката и загледали морето, но не след дълго, старият рибар отново се натъжил:

– Повече няма какво да ядем. Сега вече ще умрем от глад.

Кучето заскимтяло жално, а малкото черно котенце се качило на изгорелия покрив.

В този момент гларусът се обадил:

– Хвърли мрежата в морето!

– Но то е черно и няма риба! – отвърнал старецът.

Тъй като птицата не казала нищо повече, старият рибар решил да опита.

Той хвърлил мрежата в морето и когато я извадил, тя била пълна догоре.

Всички много се зарадвали, а гларусът малко преди да излети казал:

– Рибарю, запомни едно! Човек без вяра, е като мрежа без риба! Ти отново повярва в доброто и затова отново мрежата се напълни.

В следващите дни с пресни сили от обилната храна, старият рибар построил къщата си наново. Той живял още много дълго, но никога повече не загубил вярата си в доброто, макар морето да си останало черно.

 

Край

 

 

 

 

 

Автор на приказката: Сергей Николов. Роден в Стара Загора на 19.11.1980 г.

Check Also

Игрите на палавата виелица

ЮЛИЯ МОМЧИЛОВА е авторка на голям брой приказки, стихотворения, куклени пиеси и сценарии за детски …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *