Home » ПРИКАЗКИ » Хитрият бръснар

Хитрият бръснар

aВеднаж, срещу неделя, в един хан се отбил да си почине и да преспи Хитър Петър. Там имало и кафене. Влязъл той, поръчал си едно кафе и смирено заслушал какво си говорят хората. Тоя ден тук били събрани десетина хитреци. Всеки от тях се смятал за много умен и за мното хитър. Един-друг почнали да се хвалят. Станало дума и за Хитър Петър. Те му завиждали, че народът го почитал, затова започнали да говорят лошо за него.
– А бе, знам го аз този Хитър Петър – рекъл единият. – Той е луд човек. На две магарета сено не може да раздели.
– По-будала човек няма из нашенско – потвърдил друг. – Хората му се смеят, а той мисли, че намират приказките му за умни. Дето има една: "Ти го плюеш, а той вика: Божа росица…" Та и Петровата е такава…
Всички се засмели на тези думи.
Понеже никой не познавал Хитър Петър, той се спотайвал, пиел си кафето и си мислел що да скрои на тези умници, та да го помнят цял живот.
– Слушайте, хора – рекъл най-големият хитрец. – Какво сме седнали да се занимаваме с един смахнат човек? Такъв будала всеки може да изиграе и да се подиграе с него. Не си струва труда да говорим за него.
Всички поклатили глава и им станало драго, че чули още няколко лоши думи за Хитър Петър. А хитрецът продължил:
– Утре е неделя. В това село има голяма църква със сладкогласен поп. Я да повикаме един бръснар и да се спазарим на цяло да ни обръсне, та по-евтино да ни излезе… Че за света неделя да бъдем докарани като хората.
– Вярно бе! – съгласили се всички.
– Аз съм бръснар – скромно извикал Хитър Петър, който до сега все мълчал. – Защо ви е да търсите друг?
– Е, по колко ще ни вземеш на глава за бръснене?
– Чорбаджии – продължил смирено Хитър Петър. – Аз съм сиромах човек. Каквото ми дадете – съгласен съм. Днес ще имам разноски в хана два-три гроша. Платете ги и ще се наплатим.
Хитреците лукаво се спогледали.
– Ханджи – извикал единият. – От този човек няма да искаш пари за разноски. Ние ще ги платим.
Хитър Петър потрил ръце.
– Сега всеки трябва – казал той, – да отиде в стаята си и да чака ред. Аз ще ида да взема от торбата бръсначите. Ей сега ще дойда и ще почнем работа…
Хитър Петър скочил и излязъл.
А хитреците се закискали след него.
– Ама, че ударихме кьоравото, ха! Евтино ще ни излезе бръсненето. Вместо той нас, ние ще го обръснем. Будала човек!… И такива ги има… Хайде сега да си отиде всеки в стаята и там да чака будалата бръснар.
Станали и всеки отишъл в своята стая.
В това време Хитър Петър взел от ханджийката калъп черен лют сапун, един леген и ибрик с топла вода, наметнал шарена кърпа през рамото си и се заловил за работа.
Влязъл в първата стая. Тук, усмихнат под мустак, го чакал онзи хитрец, дето най-много говорил против него. Запретнал ръкави Хитър Петър и започнал да сапунисва добре лицето, брадата и главата с гъста пяна.
– Много люти, бе момче! – процедил през зъби сапунисаният.
– Трай, трай, и само гледай как гладко ще те обръсна, като за сватба. Нека добре да омекне брадата ти… А сега почакай малко, че съм забравил острия си бръснач. Сега ще го донеса.
И Хитър Петър грабнал легена със сапуна и право в другата стая. Насапунисал и друг хитрец. После му казал, че е забравил бръснача си и го оставил уж за малко. Така отивал от стая в стая, докато насапунисал всичките. Сапунът бил лют, та никой не смеел да си отвори очите. Всички чакали да дойде бръснарят и да започне бръсненето…
А през това време Хитър Петър се измил добре, нахранил се, взел в торбата един хляб и буца сирене и се обърнал към ханджията:
– Ханджи, аз си заминавам. Пък яденето и другите разноски ще платят онези приятели, дето сами ти обещаха. Хайде, кажи им много здраве от бачо им Хитър Петър. Нека да го помнят и да го благославят…
И си заминал.
Чакали, чакали насапунисаните да дойде бръснарят, никой не идвал. По едно време един от хитреците, като не можел да търпи повече лютия сапун, излязъл вън и започнал да вика:
– А бе, къде е този калпав бръснар? Половин час го чакам да донесе бръснача си и още го няма… Очите ми ще изгорят!
Като го чули, един по един започнали да излизат всички хитреци, да чистят с кърпи очите си и, като се виждали един-друг така изцапани, с течащ сапун по шиите, по ушите и по ризите им, разбрали, че ги е изиграл някой хитрец.
– Бре, къде е този бръснар – викали те един през друг и тичали насам-натам из двора и стаите си. – Де е този проклет човек, който така ни омаскари?
– Ханджи, улови го, бе! Улови този бръснар, дявол да го вземе и го дай ти на нас.
Събрали се от махалата жени, деца и мъже. Те гледали насапунисаните хитреци, сочели ги с пръст, смеели се и ги подигравали.
– Вода бе, дайте вода да се измия, че ми отидоха очите! – крещял един.
– Ох, ще му одера кожата на този разбойник – викал друг и си триел зачервените очи. – Къде е той, бе джанъм?
– Онзи, бръснаря ли? – попитал кръчмарят, като се подсмихвал. – Онзи, дето обещахте да му платите разноските ли?
– Той, той. Къде е?
– А че той се наяде за ваша сметка и си отиде човекът… И ми рече: "Много здраве им кажи от бачо им Хитър Петър. Нека добре да го помнят…"
– Тоз ли е бил Хитър Петър? – креснали изненадани и ядосани хитреците. – Брей, изигра ни, без да се усетим, ха!… И се затичали към селската река да си умият лицата и главите.
А селяните продължавали да им се смеят през глава и да ги подиграват…

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.