Home » ПРИКАЗКИ » Умни хора

Умни хора

aВеднаж, в света неделя, свекърът, свекървата и мъжът на една булка отишли на черква, а снахата останала вкъщи да наглежда яденето на огъня. Като стояла при огнището, налегнала я дрямка и тя заспала. След малко се събудила и много се засрамила. "Добре, че нямаше никой от нашите да ме види", си рекла, но се сетила, че я видяло кученцето. "Брей, това пукниче ще им каже! Чакай да му вържа герданче да не казва." И му вързала гердана си.
Дошъл свекърът.
– Мари снахо, какво е това? Защо си вързала на кучето гердан?
– Ха, ха, ха! Да ти кажа, тате. Като седях до огъня, па бях позадрямала. А кучето беше при мен. Рекох си, то ще каже, та му вързах герданче да не казва.
– Много добре си се сетила, дъще. Чакай пък аз да му сложа капата на главата, че да не каже на бабата. – Сложил му капата: ама да не кажеш! – рекъл и му завъртял с глава.
Дошла свекървата и щом видяла кучето, развикала се:
– Какво е това от вас? Защо сте пременили кучето тъй? Гердан, че още и капа! – и взела да се кръсти.
Разказали и на бабата.
– Добре, добре сте направили. Чакай пък аз да му сложа обици, да не каже на сина.
Дошъл синът и им се присмял:
– Бре, бре, какво сте накичили кучето! Да не е канено за кум?
– Не, мъжо – отговорила булката. – Няма да ходи на сватба, ами аз като седях отзарана до огнището, па тъй и тъй… – разказала му всичко.
– Господ да ви пази – рекъл той и на тримата, – но не вярвам да има толкова глупави хора като вас по света. Ще обиколя малко по други места да видя какви хора живеят.
И тръгнал. В едно село видял, че няколко души се качили на една къща и хвърлят керемидите на земята.
– Какво правите, братя?
– Искаме да вкараме в къщата малко слънце, защото е много тъмно и студено, после ще я покрием пак.
– Не може тъй, добри хора – рекъл, и ги научил как да си направят прозорци.
Отишъл в друго село. Един човек бил се качил на една стряха, а долу друг му държал гащите, за да скочи в тях.
– Чакай, приятелю, ще се убиеш! – извикал му пътникът и му показал как да си обува сам гащите.
По-нататък видял, че един човек се мъчи да хвърля орехи на тавана с вила: гребе, хвърля, а орехите си стоят до един на двора. Показал и на него какво да прави. Оттам отишъл в друго село. Стъмвало се вече. Пет-шест жени предели на пътя пред една врата.
– Защо стоите още на пътя – попитал ги, – нямате ли си къщна работа?
-Имаме работа, как да нямаме, брате. Мъжете и децата ни откога ни чакат, но не можем да станем: размесили сме си краката и не знаем, кой на кого е.
А той взел една тояга, па като ги ударил два-три пъти по краката, всички наставали и си отишли. И много още такива работи видял. След туй си отишъл вкъщи.
– Имало и по-диви от вас хора на света – рекъл. – Живейте с този ум, както знаете.

Check Also

For the season, the Logan, Utah native (too bad Utes and Aggies) is hitting 75 percent of his passes for 1,718 yards. Ro

a backup plan, whether it is RG111 or someone else. „We were compensated in other …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *